тя обича да заспива на сърцето ми...
но сърцето ми не е възглавница –
че всеки да заспива на нея.
уморих се да минавам границите,
писна ми да ми крадат идеите.
тя обича да заспива на сърцето ми...
но сърцето ми не е завивка –
че във нея всеки да се сгуши.
сложих масата, сложих покривката -
пак ще вечерям сам и бездушен.
тя обича да заспива на сърцето ми…
но сърцето ми не е чаршаф,
та под него мракът да се скрие.
бях наивен, но не бях дребнав
и разбрах, че “аз” и “ти” не прави “ние”.
тя обича да заспива на сърцето ми...
и тази вече няма кой да ми се скара -
забравих си в трамвая лицето...
хайде, ела тука, тара –
само ти можеш да заспиваш на сърцето ми.
