понеделник, 30 януари 2012 г.
четвъртък, 26 януари 2012 г.
понеделник, 23 януари 2012 г.
петък, 20 януари 2012 г.
Сърдечно благодаря
Сърдечно благодаря на всички, който дойдоха на премиерата на романа ми OMG снощи! Радвам се, че имам толкова много приятели ;)
Благодаря и за поздравленията, които получих:
- от Нова телевизия и г-жа Силва Зурлева
- от директора на Столичната библиотека г-н Михаил Белчев
- от Испанското посолство в София и временно управляващия Н. Пр. Луис Кановас дел Кастильо Муноз
- от министъра на културата г-н Вежди Рашидов
- от министър-председателя г-н Бойко Борисов.
Приятно четене на OMG!
Иво Тодоров
четвъртък, 12 януари 2012 г.
За кучетата, Столична община и хората (от ЕС)
Това е личното мнение на гражданина Иво Тодоров.
Столична община явно не разбира, че гражданите имат не само задължения, а и права.
А пресцентърът на Столична община се скъсва от работа...
Става въпрос за поставянето на чипове на домашните кучета.
И поредната безумна истерия около тази кампания.
Преди 2 години имаше такава истерия с това да се регистрират кучетата в общината.
И понеже гражданинът Иво Тодоров искаше да бъде съвестен граждани, отиде в общината. Влезе в някаква малка стаичка, попадна на човек с протрит пуловер, който ядеше семки. Човекът даже не прегледа паспорта на кучето му, видя само че е кръстоска и го попита не е ли могъл да си вземе по-породисто куче, ами улично.... На гражданина Иво Тодоров му се прииска да го напсува, но не го направи.
Не искаше да му обяснява как е намерил кучето като съвсем малко, как е започнал да се грижи за него, как то е станало част от живота му, как не си е и представял, че може да обича така някое живо същество, което не му е гадже...
И онзи човек с пуловера даде на гражданина Тодоров малко листче - 2 на 2 см от някаква карирана хартия с номер и печат, нито номерът се четеше, нето печатът... И понеже кучето е кастрирано, е освободено е таксата 24 лв. на година.
Това беше преди 2 години.
За това време никой не поиска от гражданина Тодоров да види дали кучето му е регистрирано в Столична община.
Сега Столична община иска от гражданина Тодоров да постави на кучето си чип. Иначе ще го глобят.
Гражданинът Тодоров иска да бъде съвестен гражданин. И да изпълни наредбата на общината. Но се пита защо общината само иска от него и защо трябва да се чувства като престъпник за това, че преди време е прибрал едно улично куче и е започнал да се грижи за него, вместо то да създава проблеми на същата тази Столична община.
И защо като гражданин има само задължения и няма никакви права.
И защо служилите от Столична община и от Инспектора не си вдигнат задниците и да отидат за 1-2 дена във Виена да видят какви специални паркове имат хората, за да си разхождат кучетата им, как пространството е заделено само за кучетата, как е заградено. Как кучетата не пречат на майките и децата и как майките и децата не пречат на кучетата да тичат на воля.
Или да идат тези служители на столична община в Лондон, за да видят как кучетата на английските поданици тичат без проблеми и без намордници и в Сейнт Джеймс парк, на метри от Бъкингамския дворец, и в Хайд парк, на метри от двореца Кенсингтън.
А в София, като искат от нас, защо не вземат и да ни дадат нещо.
Друг въпрос е, че тези дни журналистът Иво Тодоров за пореден път се убеди, че Пресцентърът на Столична община не върши никаква работа.
И че там има хора, която явно по цял ден само ядат тиквени или слънчогледови семки.
И журналистът Иво Тодоров поиска да не бъде лицемер и да не се прави, че нищо не е станало и иска да каже, че има една госпожа – каква се Цвети Кръстева, и е ръководител на този пресцентър, и работи на тази работа от няколко кмета насам.... Ако зависеше от гражданина и журналиста Иво Тодоров, той отдавна щеше да я е уволнил, но в момента не е кмет на София... И си е проблем на кмета на София, че пресцентърът на Столична община не върши никаква работа – нито за да осигурява събеседник за чиповете и кучетата, нито по друга тема.
Да им е честита Новата 2012-та година!
Столична община явно не разбира, че гражданите имат не само задължения, а и права.
А пресцентърът на Столична община се скъсва от работа...
Става въпрос за поставянето на чипове на домашните кучета.
И поредната безумна истерия около тази кампания.
Преди 2 години имаше такава истерия с това да се регистрират кучетата в общината.
И понеже гражданинът Иво Тодоров искаше да бъде съвестен граждани, отиде в общината. Влезе в някаква малка стаичка, попадна на човек с протрит пуловер, който ядеше семки. Човекът даже не прегледа паспорта на кучето му, видя само че е кръстоска и го попита не е ли могъл да си вземе по-породисто куче, ами улично.... На гражданина Иво Тодоров му се прииска да го напсува, но не го направи.
Не искаше да му обяснява как е намерил кучето като съвсем малко, как е започнал да се грижи за него, как то е станало част от живота му, как не си е и представял, че може да обича така някое живо същество, което не му е гадже...
И онзи човек с пуловера даде на гражданина Тодоров малко листче - 2 на 2 см от някаква карирана хартия с номер и печат, нито номерът се четеше, нето печатът... И понеже кучето е кастрирано, е освободено е таксата 24 лв. на година.
Това беше преди 2 години.
За това време никой не поиска от гражданина Тодоров да види дали кучето му е регистрирано в Столична община.
Сега Столична община иска от гражданина Тодоров да постави на кучето си чип. Иначе ще го глобят.
Гражданинът Тодоров иска да бъде съвестен гражданин. И да изпълни наредбата на общината. Но се пита защо общината само иска от него и защо трябва да се чувства като престъпник за това, че преди време е прибрал едно улично куче и е започнал да се грижи за него, вместо то да създава проблеми на същата тази Столична община.
И защо като гражданин има само задължения и няма никакви права.
И защо служилите от Столична община и от Инспектора не си вдигнат задниците и да отидат за 1-2 дена във Виена да видят какви специални паркове имат хората, за да си разхождат кучетата им, как пространството е заделено само за кучетата, как е заградено. Как кучетата не пречат на майките и децата и как майките и децата не пречат на кучетата да тичат на воля.
Или да идат тези служители на столична община в Лондон, за да видят как кучетата на английските поданици тичат без проблеми и без намордници и в Сейнт Джеймс парк, на метри от Бъкингамския дворец, и в Хайд парк, на метри от двореца Кенсингтън.
А в София, като искат от нас, защо не вземат и да ни дадат нещо.
Друг въпрос е, че тези дни журналистът Иво Тодоров за пореден път се убеди, че Пресцентърът на Столична община не върши никаква работа.
И че там има хора, която явно по цял ден само ядат тиквени или слънчогледови семки.
И журналистът Иво Тодоров поиска да не бъде лицемер и да не се прави, че нищо не е станало и иска да каже, че има една госпожа – каква се Цвети Кръстева, и е ръководител на този пресцентър, и работи на тази работа от няколко кмета насам.... Ако зависеше от гражданина и журналиста Иво Тодоров, той отдавна щеше да я е уволнил, но в момента не е кмет на София... И си е проблем на кмета на София, че пресцентърът на Столична община не върши никаква работа – нито за да осигурява събеседник за чиповете и кучетата, нито по друга тема.
Да им е честита Новата 2012-та година!
понеделник, 9 януари 2012 г.
сряда, 4 януари 2012 г.
Някои книжарници в София, където може да се намери OMG
Новият ми роман “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]” може да бъде намерен в следните книжарници в София:
- Български книжици - ул. "Аксаков" 10
- Книжарница "Нисим"- бул. "Васил Левски" № 59
- Книжарница "Люпен-М" - ул. "Оборище" № 75
и на други места, а както и на едро - на Книжна борса "Болид" - Дружба 1, бул. "Искърско шосе" № 19, на щанда на Жени Хаджииванова.
Книгата може да бъде поръчана и на e-mail: omg@dir.bg.
OMG е съкращение от фразата Oh, My God (Господи, Боже мой).
Това е историята на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Страховит черен човек отвлича малки деца от всички краища на света и ги държи заключени в черния си замък... По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. Двамата преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък, като срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец... А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт.
- Български книжици - ул. "Аксаков" 10
- Книжарница "Нисим"- бул. "Васил Левски" № 59
- Книжарница "Люпен-М" - ул. "Оборище" № 75
и на други места, а както и на едро - на Книжна борса "Болид" - Дружба 1, бул. "Искърско шосе" № 19, на щанда на Жени Хаджииванова.
Книгата може да бъде поръчана и на e-mail: omg@dir.bg.
OMG е съкращение от фразата Oh, My God (Господи, Боже мой).
Това е историята на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Страховит черен човек отвлича малки деца от всички краища на света и ги държи заключени в черния си замък... По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. Двамата преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък, като срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец... А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт.
Абонамент за:
Публикации (Atom)