Предпролетно

Дочух птиците да пеят

във непрогледна тишина.
Къде отишъл беше змеят,
с когото снощи бих се аз?

Къде си ти, зеленоока пролет?
Останаха във мен парченца зима.
На долната земя оковите
личаха по краката ми протрити.

Ухаеха нецъфнали цветята
тревата тръпнеше за светлина.

По устните се беше образувал кратер
от разтопения ми смях.

Не търсех ябълките златни,
страхувах се от 100-годишен сън.
Единствената цел – отплатата
все още дремеше отвън.

Погледнах без очи небето
и се оттеглих победен -
на змея вчерашен сърцето
беше трансплантирано във мен.