Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

понеделник, 30 април 2012 г.

Страхотен ден



Страхотен ден,
отварям очи
за всичко,
дето ще премълчим.
Страхотен ден -
без маски и страх,
без лицемерие,
без "ох" и "ах".
Страхотен ден!
Поглеждам напред -
в небето розово -
самолет.
Страхотен ден!
На моя таблет
жирафът ближеше...
сладолед.
Страхотен ден
за среща със теб,
но... няма да дойдеш
в без пет.

петък, 27 април 2012 г.

alone in this bed


Всяка нощ във моето легло
тялото лежи само
и сънува винаги едно -
твоето сърце добро.

четвъртък, 19 април 2012 г.

Alone In The Dark




Не ми позволявай да остана в мрака.

Извади ме от нощта, 
в която ме дебнат лошите хора. 
Заведи ме в твоята нощ, 
където няма мрак и страх -
eкзистенциалния мрак 
на слепите за любовта ми, 
епикурейския страх 
на лакомите за целувките ми. 
Не го прави. 
Не ми позволявай да остана в мрака. 
Запали – като онази малкa наивница - 
кибритопродавачката - 
последната останала в кутията 
клечка кибрит. 

За мен. 

неделя, 15 април 2012 г.

Ловецът дебне в дъжд предубеден





















“Стой! Поспри!..” Юздите дърпам,
тича мисълта в галоп.
Падна гръм. Небето-кърпа
спусна се над мен. Потоп.

Почна буря. Ситна мрежа
дъжд предубеден плете.
Пътят в кал е... По манежа
тича мисълта-дете.
Страх се втурна да я спъне –
стъпка го без жал, не спря.
Аз стоях безмълвно сънен,
но не можех да заспя.
Хищно в лятната стихия
прозвуча ловджийски рог.
Някой стреля. Повали я.
Господи, не съм пророк!...
Викнах. Скочих. И простенах.
В гърлото печал тежи.
Мисълта, едва родена,
мъртва е – до мен лежи...

14.06.1988 – 15.04.2012




неделя, 8 април 2012 г.

Rescue Me

На гълъба Джакомо,
гугутката Бианка и кучето Тара


Опитах се да ви спася -
дадох ви подслон и храна.
И възможността да направите
свободния избор -
дали да си тръгнете
или да останете.

Сега се опитвам да намеря някой,
който да спаси мен.

сряда, 4 април 2012 г.

* * *





















Изгубих чувството си за хумор.
Падна в кенефа,
докато драйфах вчерашните илюзии.

понеделник, 2 април 2012 г.

Казвам се Иво




















Казвам се Иво,
но това няма значение.
Казваш ми "мило"
по задължение.
Казваш ми "скъпи",
но нищо не струвам.
И знам колко пъти
сме се престрували.
Уморих се да бъда "онзи",
уморих се от празнодумие.
Словесните пози
са... за "разумните"...
Не ми звъни.
Не ми пиши.
Не споменавай името ми.
Аз съм безимен за тебе.



Ето и песента, написана по този текст, музика Стефан Димитров



Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG