“Стой! Поспри!..” Юздите дърпам,
тича мисълта в галоп.
Падна гръм. Небето-кърпа
спусна се над мен. Потоп.
Почна буря. Ситна мрежа
дъжд предубеден плете.
Пътят в кал е... По манежа
тича мисълта-дете.
Страх се втурна да я спъне –
стъпка го без жал, не спря.
Аз стоях безмълвно сънен,
но не можех да заспя.
Хищно в лятната стихия
прозвуча ловджийски рог.
Някой стреля. Повали я.
Господи, не съм пророк!...
Викнах. Скочих. И простенах.
В гърлото печал тежи.
Мисълта, едва родена,
мъртва е – до мен лежи...
14.06.1988 – 15.04.2012
