face2face

In Bruges

Отидох в Брюж,

за да се запозная с една плетачка на дантели.

Но врата на магазина беше в паяжини,

дантелите на витрината –  пожълтели,

а в съседната сладкарница

никой не беше чувал за плетачката

от цяло десетилетие.

Нямам представа защо тогава ми беше изпратила писмо по пощата,

с което ме канеше да я посетя в Брюж.

Отидох в Брюж,

за да се запозная с плетачка на дантели.

А срещнах теб на една моторна лодка за панорамна разходка.

Седеше срещу слънцето и косата ти приличаше на златиста дантела,

изплетена от най-изкусната майсторка на дантели в Брюж.

Мощната лодка разплискваше водата в канала

и няколко хладни капки паднаха

на бялата като абанос кожа на ръката ти.

Подадох ти салфетка,  която остана в джоба ми

от едно кафене на площада.

Ти ми благодари, но даже не се усмихна

и продължи да снимаш с телефона си

майката лебед и нейните грозни патета,

които преминаха плавно покрай лодката.

Отидох в Брюж,

за да се запозная с една плетачка на дантели.

Но  намерих сувенирен магазин с огромно подземие,

откъдето си купих 47 бири по 330 мл.

И до ден днешен си пия от тях в хола в София.

За какво отидох всъщност в Брюж?