Отидох в Брюж,
за да се запозная
с една плетачка на дантели.
Но врата на
магазина беше в паяжини,
дантелите на
витрината – пожълтели,
а в съседната
сладкарница
никой не беше
чувал за плетачката
от цяло
десетилетие.
Нямам представа
защо тогава ми беше изпратила писмо по пощата,
с което ме канеше
да я посетя в Брюж.
Отидох в Брюж,
за да се запозная
с плетачка на дантели.
А срещнах теб на
една моторна лодка за панорамна разходка.
Седеше срещу
слънцето и косата ти приличаше на златиста дантела,
изплетена от
най-изкусната майсторка на дантели в Брюж.
Мощната лодка
разплискваше водата в канала
и няколко хладни
капки паднаха
на бялата като
абанос кожа на ръката ти.
Подадох ти
салфетка, която остана в джоба ми
от едно кафене на
площада.
Ти ми благодари,
но даже не се усмихна
и продължи да
снимаш с телефона си
майката лебед и
нейните грозни патета,
които преминаха
плавно покрай лодката.
Отидох в Брюж,
за да се запозная
с една плетачка на дантели.
Но намерих сувенирен магазин с огромно подземие,
откъдето си купих
47 бири по 330 мл.
И до ден днешен
си пия от тях в хола в София.
За
какво отидох всъщност в Брюж?
