image: GOT
Дадох ти левче – за баничка с боза.
Не отпих от баницата, не ядох от бозата.
Гладен си останах.
Но стигнах навреме за работа.
Докато бързах, се спънах
в сино-атриалния възел на сърцето ти.
Дори и не се опитах да го развържа.
Бързах за работа.
Дадох ти после 12 лева –
да си купиш нещо за Първа пролет.
Нищо че беше миналия месец.
Не отпих от шампоана ти,
не изядох вафлените бикини.
Бързах да се прибера вкъщи
след работа.
На партера срещнах съседите,
които не ме видяха.
Кихнах, а никой не ми пожела
“наздраве”.
Ти ме превърна в Бял бродник.
Не защото пребродих целия град,
за да търся къде си изпуснала
Митралната клапа на сърцето си.
А защото съм бял и прозрачен
като леда в сърцето ти.
Докато сме сънували прегърнати завчера
Лазурния бряг на безбрачните,
ледена висулка от сърцето ти
се е промушила несъзнателно в моето.
И понеже не мога да бъда Ледения крал
на твоето Ледено кралство,
доброволно се предадох на Дамата в бяло.
Тя ме прегърна така, както ти никога не си.
Подари ми бял халат, какъвто ти никога не си.
Запари ми чая, който ти никога не си.
И ми даде ново име, за да не ме разпознаеш
никога.
Приятно ми е, Бял бродник!
Какво ще си поръчате за вечеря?
