Не тъгувай, моя обич

"Не тъгувай, моя обич – първа и последна..."

                   Миряна Башева

Не тъгуваш.

Даже нямаш никакво намерение

да пуснеш една сълза за мен.

Прежали ме още след първата спирка на трамвая,

с който отпътува гордостта ми.

Изтри всички мои снимки от телефона си.

Изтри номера ми.

Изтри и кошчето на компютъра,

че да не останат случайно някъде

следи от моето съществуване.

Заличи ме.

Премахна ме от живота си като празна найлонова торбичка,

в която втори път няма да сложиш килограм картофи.

Не тъгуваш.

А и няма за какво да се измъчваш.

Аз съм този, който утре ще умре от любов.

Не ти.

Аз съм този, дето би разкъсал гръдния си кош,

за да те наметне,

ако зъзнеш на някой ъгъл.

Но не се безпокой за мен.

Щом и ти ме забравиш,

никой вече няма да си спомня името ми.

Не тъгувай, моя обич.

Прибери се вкъщи,

където те чака твоята последна любов.

Няма смисъл да виждаш в очите му

моите.

Да сравняваш тембъра на гласа му

с моя.

Нито пениса му -

с моя...

Няма смисъл.

Аз вече пътувам към утрото.

Там ме очаква споменът

за моята голяма любов.

Но не тъгувай, моя обич.

Първа.

И последна.

Insomnia

Щом не можех да заспя,

пишех си с луната

смс-и, за които

никой не узна.

Щом си лягах във зори,

къпех се в росата -

чисто гол и непрозрачен.

Ти не ме видя.

Щом се молех на дъжда,

бях се слял с прахта.

Някой с гуменки притича –

загрози калта.

Щом се влюбих във звезда,

от никой невидяна,

легнах в лунното корито

като в празна вана.

Там поисках да заспя

сам за 100 години.

Ала как ли се лекува
безсъние?