Покажи ми любовта си,
за да мога да продължа да вечерям спокойно.
Иначе ще се задавя със смеха ти.
Ще изкашлям в лицето ти недокоснати нощи,
непотърсени делници,
неизречени погледи.
Ще изсекна в салфетката смачкани думи.
Ще изплюя през рамото предния зъб,
който беше изкъртен от безразличието ти.
Покажи ми любовта си,
за да мога да продължа да вечерям спокойно.
Няма нужда от десерт –
сервирай ми себе си върху разхвърляната маса.
Знам как от огризките
да направя история,
която само аз и ти ще помним.
която само аз и ти ще помним.
