Season Greetings

Jealousy

Видях светлина в небето
и си помислих, че е падаща звезда.
Пожелах си любовта ти 
да се върне при мен.

Видях светлина в небето.
Но не беше падаща звезда,
а преминаващ 
самолет.

Помислих, че ти си в него 
и пристигаш при мен - 
от далечната страна на миналото,
през океаните на мъката
и континентите на болката,
през спомена за любовта ти - 
въпреки белезите от нея върху кожата ми.

Видях светлина в небето,
но не беше и самолет.
Някаква оптическа измама
в уморените очи
ми даде напразни надежди.

Видях снощи,
че прозорецът ти свети.
Вътре имаше двама.
Вторият не бях аз. 

Новият ми сборник с разкази

Новият ми сборник с разкази "Мъжът, който се страхуваше да стане баща" излезе от печат (издателство Лексикон). Книгата вече може да бъде поръчана онлайн на сайта www.bard.bg, от понеделник (11.12.2017) е в книжарниците, а от вторник - на Коледния панаир на книгата в НДК. Там можете да ме намерите на 14-ти от 18.00 ч. и на 16-ти от 14.00 ч. Това са дните, в които можете да си вземете автограф. ;) 

Среща със Сфинкса

           

Детето лежеше загледано в мрака. Черната снага на нощта се виеше около леглото - майчински нежна. Нямаше луна, нито една улична лампа не светеше.

Но наоколо ходеха сенки...

Белите чаршафи простенаха. Детето седна в леглото и удари челото си в мрака. Болката беше сладостна. Протегна ръце напред и опипа тъмнината - лепкава като смола.

Сънят се сгъстяваше в очите му, умората го притискаше с тялото си - искаше да направи него, седемгодишния, свой любовник. Перверзната тръпка разтърси детското тяло и то беше готово да се отдаде.

Тогава разумът се взриви. Нежната нощ стана враг. Желанието за сън изтече на пода и образува подобие на локва. Възглавницата повече не можеше да бъде прикритие.

Вратата и прозорецът се разтвориха с трясък - безшумен, но доловим. Стори му се, че в стаята влетя нощна птица... И видя, че не е сам. На леглото беше приседнала Мисълта за Смъртта.

 *   *   *

 До тази сутрин детето знаеше съвсем малко за Живота, но нищо не знаеше за Смъртта. То бе убедено, че Живот има, а днес бе разбрало, че има и Смърт. И че Тя седи на ръба на леглото ни и чака...  Дни. Месеци. Години.

Чака.

 *   *   *

 Детският разум още не беше научил какво е Не-Битие, но чувстваше, че това е нещо лошо. Иначе щяха ли да плачат хората, когато погребват мъртвите?

Детето не знаеше какво е "мъртъв". Беше попитало. И му казаха: "Смъртта е раздяла". А то рече: "Преди две години мама напусна дома ни, но после се върна. През това време мъртва ли е била?”

Детето пак попита: "Какво е смъртта?"... Отговориха му: "Спасение!"... То погледна малката си сестричка, която тази пролет лекарите едва спасиха от тежка болест. Тя си играеше с куклата и беше щастлива. "Значи Ани е мъртва!..."

Детето отново попита и чу, че Смъртта е Не-Съществуване. "Боби казва, че Бог не съществува. Сигурно е умрял..."

Искаше за четвърти път да попита, защото не му стана ясно какво точно е Смъртта, но баща му донесе шоколад и малкият забрави въпроса си.

 *   *   *

Сега вече знаеше: Смъртта е Страх.

*   *   *

Пътят минаваше през Пустинята. Детето стъпваше бавно - върху крехките си рамене носеше жегата. В колана на късите панталони то беше затъкнало воден пистолет. Но не можеше да убие никого - беше изпило водата.

Пътят доведе пред него една колесница. В нея седеше млад мъж. Беше баща - личеше по кафeвите му очи. Детето усети, че това е то след петнадесет години. Не можа да се познае, почувства го с настръхналата си кожа. Мъжът го повика при себе си. То насочи пистолета срещу него...

В цевта беше останала една капка. Детето стисна пистолета и я изстреля. Докато стигне до мъжа, капката се изпари. Погледнаха се. Мъжът избърса усмивката си и го взе на ръце. "Ела с мен. Трябва да ми помогнеш!"…

Колесницата спря пред пясъчен хълм. Мъжът и момчето тръгнаха към върха. Там седеше Сфинксa. "Ако успееш да отговориш на гатанката, ще те отведа при твоята истинска майка", каза мъжът.  "Не искам никаква майка!" - проплака детето.

Сфинксa разтвори грозната си паст и избълва: "Какво е Смъртта?" "Смъртта - това си ти!", извика детето и потъна в търбуха на чудовището.

След като глътна малкия, Сфинксa скочи в бездната.

*разказът е включен в новия ми сборник "Мъжът, който се страхуваше да стане баща", изд. Lexicon

Този декември идва...