Видях светлина в небето
и си помислих, че е падаща звезда.
Пожелах си любовта ти
да се върне при мен.
Видях светлина в небето.
Но не беше падаща звезда,
а преминаващ
самолет.
Помислих, че ти си в него
и пристигаш при мен -
от далечната страна на миналото,
през океаните на мъката
и континентите на болката,
през спомена за любовта ти -
въпреки белезите от нея върху кожата ми.
Видях светлина в небето,
но не беше и самолет.
Някаква оптическа измама
в уморените очи
ми даде напразни надежди.
Видях снощи,
че прозорецът ти свети.
Вътре имаше двама.
Вторият не бях аз.
