Goodbye September

September
смени своя тембър.
Отказва да ми говори.
Но утре започва Октомври.

Кестените падат

Кестените падат,

когато сутрешното ми кафе изстине,

когато си броя стотинките за баничка,

когато вчерашната ми риза съхне на простора, 

когато си мия зъбите с паста от илюзии,

когато ютията стане тостер,

когато Тара не иска да се прибере вкъщи,

когато есента почука у съседите,

когато вечерните новини свършат. 

Кестените падат,

когато любовта ти падна в шахтата 

на една телекомуникационна компания.  

Сега е цялата в гипс,

а аз не мога да преценя кестените 

          или любовта ти ми липсват.

На кратера на вулкана

Бяло и синьо,

черни маслини.

Под снежния бюст на Артемида

препрочитам мита за Атлантида.

На кратера на вулкана –

незараснала рана

                               на коляното.

Изгревите пъстрокрили,

накацали по крайбрежните вили.

Залезите непокорни,

напук на ангината и на умората.

Изскърцаха небесните двери -

насред калдерата.

                                              

Слънцето се пробва да ме заговори.

Пият бира някакви хора...

Лодките отплаваха за Иа – 

направих си селфи насред една магия.

Нощите са все така горещи.

Нямаме нито кибрит, нито свещи.

И.. вече няма маслини.

Остана само споменът за Санторини.