Твоите очи
уморени легнаха до мен,
но защо мълчим
като вик на осем разделен.
И защо не спим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на мрака и на светлина.
Твоите очи
крият се зад маски и лъжи.
Как ще продължим,
без със тебе да се нараним?
В твоите очи
всяка сутрин будят ме звезди.
В твоите очи
скрили сме се само аз и ти.
Накъде вървим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на Одата на радостта.
Твоите очи
може утре да не са до мен.
Но сега да спим.
Скрих се в тебе като вик смутен.
- - -
Поех дълбоко дъх и съм готов -
дишай и за мен, моя любов.
