сърцето ти

Чух сърцето ти да бие

във бездънна тишина...

Не вярвам вече във магиите,

но вярвам още в любовта.

И вярвам, че във мрака има

и страх, и нежна светлина.

Рисувам без бои картината,

която бях ти обещал.

Сърцето ти ще ме погали -

ранен, но смел тереадор...

Мечтите ми са портокалите

от твоя коледен декор.

Дочух сърцето ти да бие...

С това сърце живеем ние.

Преди милион години

художник

Boris Wolf

Обичах призори да те прегръщам

в прозрачната ни лятна къща.

Обичах тихичко да те целувам - 

преди към залеза да отпътувам.

Обичах да си спомням за очите ти -

небесни, верни и открити.

Обичах раните ти по коляното,

когато в слънчогледите се крихме двамата.

Обичахме да няма други хора 

и само ние да мълчим с умората.

Обичахме на “Лунната соната”

да газим чисто голи във тревата.  

Ще сложим ли отново коледна украса,

дори когато в кухнята е празна масата?

Навярно този вирус ще отмине...

Но минали са сякаш милион години.