художник
Boris Wolf
Обичах призори да те прегръщам
в прозрачната ни лятна къща.
Обичах тихичко да те целувам -
преди към залеза да отпътувам.
Обичах да си спомням за очите ти -
небесни, верни и открити.
Обичах раните ти по коляното,
когато в слънчогледите се крихме двамата.
Обичахме да няма други хора
и само ние да мълчим с умората.
Обичахме на “Лунната соната”
да газим чисто голи във тревата.
Ще сложим ли отново коледна украса,
дори когато в кухнята е празна масата?
Навярно този вирус ще отмине...
Но минали са сякаш милион години.
