От прозрачните рани на миналото,
от обратната страна на луната,
от неизреченото ми още име,
от онази грозна дупка във вратата...
От влака, който не намира гарата,
от балкона на твоето безвремие,
от онази плюнка върху тротоара,
от света, когато няма "мене"...
От наръфаното късче вчера,
от момиче, дето никого не чака,
от любезното ни лицемерие,
от дълбоките дебри на мрака...
Докато още слънцето блести -
върни ме, както можеш само ти.
Моля ти се многократно -
върни ме обратно.
