Есенно

Есента ли почука на вратата?
Кестени валят по тротоара.

Как да се предпазя от есенната депресия?

Просто думи

Зима

Заек подскача в снега.
Снегът не реагира.
Студ.


* * *


Сълзи

Не искаше да реже лук, за да заплаче.
Плачеше от цигарения дим
на непознатата в хола.


* * *


Технологично


Таблетът знае колко е часът
и какво е времето навън.
Но не знае колко те обичам.

Ябълковото дърво и Самотата

В клоните - ветрогони,
под дървото - пепел.
Откъде ми мирише на печени ябълки?

London in my heart

Исках да остана да живея в Лондон,
но гарваните, които кръжаха над Big Ben,
не поискаха да ми го позволят.

Исках всеки ден да гледам града
от височината на London Eye,
но дъждът и облаците ми попречиха.

Исках да вдишвам от аромата
на карамелизираните фъстъци под моста,
но дълбоките води на Темза ме спряха.

Исках някъде по Baker Street
да срещна Шерлок Холмс и д-р Уотсън,
но две лисичета ме отклониха от пътя.

Исках онзи ден на Piccadilly Circus
Ерос да ми върне любовта ти,
но ти подмина и тази спирка на метрото.

Исках да останем в Лондон с тебе двамата
и да имаме къща на Camden Square...
Исках го. Но днес си заминавам.

Battle of Life 2011

Тъпа болка остро ме прониза 

във гърдите, като удар с меч. 

Кръв обля най-новата ми риза... 

В мойто лично царство почна сеч. 

Вместо да ме бранят и закрилят, 

войните полегнаха в тревата. 

Враговете ни видях да им си хилят 

и да търсят за страха отплата. 

Варвари посякоха ми командира, 

после – армията от бойци, 

нямах намерението да умирам - 

всички бяхме недоносени лъжци. 

Тъпа болка остро ме прониза, 

но не знам защо не заболя. 

Беше късно май за епикриза –

 бях с извадена отвън душа... 

Моята душа е победена 

от наемните убийци на тъгата. 

Армията ми е сломена - 

армия на самотата.

OMG

1 глава

Облаци над Слънчевград

В планината беше тихо.

Вятърът спеше в Пещерата на спомените и най-после беше оставил дърветата на мира, а двете новородени лисичета спяха под корема на майка си, сънувайки какви по-интересни игри ги очакват утре. Едно семейство катерици подреждаше хралупата си преди сън, самотна сърна оглеждаше дълго последното за деня свое отражение в потока и после отпи вода на големи глътки.

Четири червеношийки нарушаваха тишината от време на време, като пееха приспивни песни над гнездата си, докато малките се опитваха да си спестят ранното лягане и цвъртяха недоволно. На моменти беше трудно да се каже кое надделяваше – приспивните песни на майките червеношийки или врявата на малките пилета...

Въпреки птичия шум обаче, в планината беше спокойно – няколко минути преди да се спусне здрачът всички горски обитатели бяха притихнали и нощта не ги изненада – бяха готови да посрещнат летния мрак.

В подножието на планината спеше Слънчевград.

В града също беше тихо и спокойно, уличните лампи хвърляха шарени сенки по централната градска улица, на витрината на сладкарница “Захарното петле” светеше празнична торта с надпис “Честит рожден ден, Томи”, само че свещичките не бяха истински, а електрически и можеха да светят през цялата нощ, без да угаснат, в близкия безистен бездомно куче спеше кротко и примляскваше на сън, но мляскането беше толкова лежерно и лениво, че по никакъв начин не смущаваше нощта.

…………………..

Тази нощ Джак видя как през луната премина лека, едва доловима сянка. Ако можеше да говори, сигурно щеше да предупреди Томи и Питър, че слънчевите дни свършват за Слънчевград.

Дървото на живота

Виждали ли сте дървото на живота?
То е това, по което се катерим, пълзим по клоните, подхлъзваме се, увисваме на ръце – а-ха да паднем...
То е и това обаче, чиито здрави корени ни държат живи и ни карат да гледаме нагоре - към синьото небе, а не към земята, където пълзят червеи и бубочеки.
Червеите се намърдват в дървото, промъкват се под кората му, в плодовете му. Опитват се да го умъртвят, но не успяват.
Дървото на живота е някъде наблизо – в задния двор,
в близкия парк, в сърцето на любим човек.
То ни държи живи и ни дава надеждата на младите свежо зелени клони,
прохладата в житейската жега, успокоение за очите, когато всичко наоколо е сиво и черно.
Дървото на живота ни спасява, когато злото дебне наоколо.

Триптих за Словото

* * *

О, Слово! О, Слово,
на какво си готово,
за да сложиш отново
в пистолета олово
или капка отрова
върху тръпката нова?



* * *

Когато си изгризах ноктите,
изгризах буквите.
И вече не мога да прочета
какво ти бях написал:
ОБ..Ч.... ТЕ



* * *

Вчера ти написах sms, че съм добре.
Днес ти писах, че затъвам в блато.
Утре ще ти пиша: “Vse taka sym zle…”
Това, че пиша sms-и, нали не ме прави писател?

ДУМИ ЗА ЛЮБОВ

Снощи пак си легнах сам

Обърнах се и отметнах завивките,

напипах празната страна на леглото ми.

Усетих, че ми липсват извивките

на тялото ти

и не можах да заспя, без да те целуна.

Затова не спах и тази нощ.

Прегръщах възглавницата ти

и я притисках толкова силно,

че в 3 без 10 я чух да стене.

Накрая станах – ударих челото си в здрача,

сънят беше хукнал да те дири в нощта.

Чаршафите се чудеха защо

никой не ги мачка,

а аз бях на път да ти изневеря

със самотата.

Глътнах две хапчета и се върнах в леглото.

Опитах се пак да заспя и не можах.

Не можех да заспя без теб, защото

никога, никога не спрях да те обичам...

Снощи пак си легнах сам.

A не искам да си лягам без теб.