понеделник, 23 януари 2012 г.
петък, 20 януари 2012 г.
Сърдечно благодаря
Сърдечно благодаря на всички, който дойдоха на премиерата на романа ми OMG снощи! Радвам се, че имам толкова много приятели ;)
Благодаря и за поздравленията, които получих:
- от Нова телевизия и г-жа Силва Зурлева
- от директора на Столичната библиотека г-н Михаил Белчев
- от Испанското посолство в София и временно управляващия Н. Пр. Луис Кановас дел Кастильо Муноз
- от министъра на културата г-н Вежди Рашидов
- от министър-председателя г-н Бойко Борисов.
Приятно четене на OMG!
Иво Тодоров
четвъртък, 12 януари 2012 г.
За кучетата, Столична община и хората (от ЕС)
Това е личното мнение на гражданина Иво Тодоров.
Столична община явно не разбира, че гражданите имат не само задължения, а и права.
А пресцентърът на Столична община се скъсва от работа...
Става въпрос за поставянето на чипове на домашните кучета.
И поредната безумна истерия около тази кампания.
Преди 2 години имаше такава истерия с това да се регистрират кучетата в общината.
И понеже гражданинът Иво Тодоров искаше да бъде съвестен граждани, отиде в общината. Влезе в някаква малка стаичка, попадна на човек с протрит пуловер, който ядеше семки. Човекът даже не прегледа паспорта на кучето му, видя само че е кръстоска и го попита не е ли могъл да си вземе по-породисто куче, ами улично.... На гражданина Иво Тодоров му се прииска да го напсува, но не го направи.
Не искаше да му обяснява как е намерил кучето като съвсем малко, как е започнал да се грижи за него, как то е станало част от живота му, как не си е и представял, че може да обича така някое живо същество, което не му е гадже...
И онзи човек с пуловера даде на гражданина Тодоров малко листче - 2 на 2 см от някаква карирана хартия с номер и печат, нито номерът се четеше, нето печатът... И понеже кучето е кастрирано, е освободено е таксата 24 лв. на година.
Това беше преди 2 години.
За това време никой не поиска от гражданина Тодоров да види дали кучето му е регистрирано в Столична община.
Сега Столична община иска от гражданина Тодоров да постави на кучето си чип. Иначе ще го глобят.
Гражданинът Тодоров иска да бъде съвестен гражданин. И да изпълни наредбата на общината. Но се пита защо общината само иска от него и защо трябва да се чувства като престъпник за това, че преди време е прибрал едно улично куче и е започнал да се грижи за него, вместо то да създава проблеми на същата тази Столична община.
И защо като гражданин има само задължения и няма никакви права.
И защо служилите от Столична община и от Инспектора не си вдигнат задниците и да отидат за 1-2 дена във Виена да видят какви специални паркове имат хората, за да си разхождат кучетата им, как пространството е заделено само за кучетата, как е заградено. Как кучетата не пречат на майките и децата и как майките и децата не пречат на кучетата да тичат на воля.
Или да идат тези служители на столична община в Лондон, за да видят как кучетата на английските поданици тичат без проблеми и без намордници и в Сейнт Джеймс парк, на метри от Бъкингамския дворец, и в Хайд парк, на метри от двореца Кенсингтън.
А в София, като искат от нас, защо не вземат и да ни дадат нещо.
Друг въпрос е, че тези дни журналистът Иво Тодоров за пореден път се убеди, че Пресцентърът на Столична община не върши никаква работа.
И че там има хора, която явно по цял ден само ядат тиквени или слънчогледови семки.
И журналистът Иво Тодоров поиска да не бъде лицемер и да не се прави, че нищо не е станало и иска да каже, че има една госпожа – каква се Цвети Кръстева, и е ръководител на този пресцентър, и работи на тази работа от няколко кмета насам.... Ако зависеше от гражданина и журналиста Иво Тодоров, той отдавна щеше да я е уволнил, но в момента не е кмет на София... И си е проблем на кмета на София, че пресцентърът на Столична община не върши никаква работа – нито за да осигурява събеседник за чиповете и кучетата, нито по друга тема.
Да им е честита Новата 2012-та година!
Столична община явно не разбира, че гражданите имат не само задължения, а и права.
А пресцентърът на Столична община се скъсва от работа...
Става въпрос за поставянето на чипове на домашните кучета.
И поредната безумна истерия около тази кампания.
Преди 2 години имаше такава истерия с това да се регистрират кучетата в общината.
И понеже гражданинът Иво Тодоров искаше да бъде съвестен граждани, отиде в общината. Влезе в някаква малка стаичка, попадна на човек с протрит пуловер, който ядеше семки. Човекът даже не прегледа паспорта на кучето му, видя само че е кръстоска и го попита не е ли могъл да си вземе по-породисто куче, ами улично.... На гражданина Иво Тодоров му се прииска да го напсува, но не го направи.
Не искаше да му обяснява как е намерил кучето като съвсем малко, как е започнал да се грижи за него, как то е станало част от живота му, как не си е и представял, че може да обича така някое живо същество, което не му е гадже...
И онзи човек с пуловера даде на гражданина Тодоров малко листче - 2 на 2 см от някаква карирана хартия с номер и печат, нито номерът се четеше, нето печатът... И понеже кучето е кастрирано, е освободено е таксата 24 лв. на година.
Това беше преди 2 години.
За това време никой не поиска от гражданина Тодоров да види дали кучето му е регистрирано в Столична община.
Сега Столична община иска от гражданина Тодоров да постави на кучето си чип. Иначе ще го глобят.
Гражданинът Тодоров иска да бъде съвестен гражданин. И да изпълни наредбата на общината. Но се пита защо общината само иска от него и защо трябва да се чувства като престъпник за това, че преди време е прибрал едно улично куче и е започнал да се грижи за него, вместо то да създава проблеми на същата тази Столична община.
И защо като гражданин има само задължения и няма никакви права.
И защо служилите от Столична община и от Инспектора не си вдигнат задниците и да отидат за 1-2 дена във Виена да видят какви специални паркове имат хората, за да си разхождат кучетата им, как пространството е заделено само за кучетата, как е заградено. Как кучетата не пречат на майките и децата и как майките и децата не пречат на кучетата да тичат на воля.
Или да идат тези служители на столична община в Лондон, за да видят как кучетата на английските поданици тичат без проблеми и без намордници и в Сейнт Джеймс парк, на метри от Бъкингамския дворец, и в Хайд парк, на метри от двореца Кенсингтън.
А в София, като искат от нас, защо не вземат и да ни дадат нещо.
Друг въпрос е, че тези дни журналистът Иво Тодоров за пореден път се убеди, че Пресцентърът на Столична община не върши никаква работа.
И че там има хора, която явно по цял ден само ядат тиквени или слънчогледови семки.
И журналистът Иво Тодоров поиска да не бъде лицемер и да не се прави, че нищо не е станало и иска да каже, че има една госпожа – каква се Цвети Кръстева, и е ръководител на този пресцентър, и работи на тази работа от няколко кмета насам.... Ако зависеше от гражданина и журналиста Иво Тодоров, той отдавна щеше да я е уволнил, но в момента не е кмет на София... И си е проблем на кмета на София, че пресцентърът на Столична община не върши никаква работа – нито за да осигурява събеседник за чиповете и кучетата, нито по друга тема.
Да им е честита Новата 2012-та година!
понеделник, 9 януари 2012 г.
сряда, 4 януари 2012 г.
Някои книжарници в София, където може да се намери OMG
Новият ми роман “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]” може да бъде намерен в следните книжарници в София:
- Български книжици - ул. "Аксаков" 10
- Книжарница "Нисим"- бул. "Васил Левски" № 59
- Книжарница "Люпен-М" - ул. "Оборище" № 75
и на други места, а както и на едро - на Книжна борса "Болид" - Дружба 1, бул. "Искърско шосе" № 19, на щанда на Жени Хаджииванова.
Книгата може да бъде поръчана и на e-mail: omg@dir.bg.
OMG е съкращение от фразата Oh, My God (Господи, Боже мой).
Това е историята на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Страховит черен човек отвлича малки деца от всички краища на света и ги държи заключени в черния си замък... По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. Двамата преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък, като срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец... А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт.
- Български книжици - ул. "Аксаков" 10
- Книжарница "Нисим"- бул. "Васил Левски" № 59
- Книжарница "Люпен-М" - ул. "Оборище" № 75
и на други места, а както и на едро - на Книжна борса "Болид" - Дружба 1, бул. "Искърско шосе" № 19, на щанда на Жени Хаджииванова.
Книгата може да бъде поръчана и на e-mail: omg@dir.bg.
OMG е съкращение от фразата Oh, My God (Господи, Боже мой).
Това е историята на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Страховит черен човек отвлича малки деца от всички краища на света и ги държи заключени в черния си замък... По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. Двамата преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък, като срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец... А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт.
събота, 31 декември 2011 г.
THX за 2011-та
И въпреки някои дентални проблеми ;)
И не само заради романа ми ОMG, който току-що излезе...
Най-вечe заради приятелите - от квартала, от работата, приятелите откакто бяхме на 20, приятелите от FB.
Благодаря ви за 2011-та!
Наздраве за 2012-та!
четвъртък, 29 декември 2011 г.
“OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]” вече в книжарниците
Новият ми роман “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]” вече е в книжарниците от днес - само два дена при настъпването на новата 2012-та година. OMG е съкращение от фразата Oh, My God (Господи, Боже мой).
Специално благодаря на хората и компаниите, които ми помогнаха да реализирам този проект:
- Издателска къща "Синева" и Христо Герогиев
- Нова телевизия и Светлана Василева, Силва Зурлева и Николай Андреев
- ЧЕЗ България.
Един ден си казах: Само Джоан Роулинг ли може да пише приказни истории?” Нима няма други момчета като Хари Потър, които са готови да се изправят в битка срещу Злото? Има, отговорих си. И седнах да пиша “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]".
Това е историята на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Страховит черен човек отвлича малки деца от всички краища на света и ги държи заключени в черния си замък... По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. Двамата преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък, като срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец... А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт.
Романът вече може да бъде намерен на следните места в София:
- Български книжици - ул. "Аксаков" 10
- Книжарница "Нисим"- бул. "Васил Левски" № 59
- Книжарница "Люпен-М" - ул. "Оборище" № 75
и на други места, а както и на едро - на Книжна борса "Болид" - Дружба 1, бул. "Искърско шосе" № 19, на щанда на Жени Хаджииванова.
Книгата може да бъде поръчана и на e-mail: omg@dir.bg.
Весело посрещане на 2012-та!
сряда, 28 декември 2011 г.
Утре излиза романът ми OMG. Благодаря на всички, които ме подкрепиха
Утре, 29 декември, ще вземем от печатницата моя роман OMG. Приказна история за двама братя и за тяхната битка със загадъчен черен човек, който отвлича малки деца от всички краища не света. История за силата на любовта. И за възможния обрат - непредвидим и разтърсващо... тъжен.
За трети път ми се случва това - докато довършвах текста на финалната глава и променях съдбите на двете момчета, ми стана лошо. Вероятно заради голямата емоция, която вложих в развръзката. Или заради тази огромна отговорност на автора - да решава съдбите на героите.
Точно преди две години - в навечерието на Нова година, си казах: Само Джоан Роулинг ли може да пише приказни истории? Нима няма други момчета като Хари Потър, които са готови да се изправят в битка срещу Злото? Има, отговорих си. И седнах да пиша OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта].
Утре ще мога да взема книжното тяло в ръце. И читателите също.
И това се случи благодарение на хората и компаниите, които ми помогнаха в този проект:
- Издателска къща "Синева" и Христо Георгиев
- Нова телевизия и Светлана Василева, Силва Зурлева и Николай Андреев
- ЧЕЗ България.
Благодаря и на всички мои приятели, които ме подкрепяха през цялото време!
Пътешествието OMG започва утре.
Отдайте се на историята, без да страхувате!
Иво Тодоров
неделя, 25 декември 2011 г.
Коледа ни учи да не се отказваме от мечтите си
Всяка година се убеждавам, че на Коледа стават чудеса. И че човек трябва да следва мечтите си и да не се отказва от тях, дори когато всичко е срещу теб и сбъдването им изглежда невъзможно... Усилието е голямо, понякога не можеш да спиш, боли те главата, чувстваш се сам и слаб. Но накрая то, чудото, се случва. Мечтите стават реалност. И това е едно от най-хубавите изживявания. Желая на всеки да усети това щастие - на сбъднатата мечта!
четвъртък, 22 декември 2011 г.
"Коледна песен", Чарлз Дикенс
...Нямаше нищо много весело във времето, нито в града, и все пак навън се чувстваше някаква жизнерадостна атмосфера, която и най-чистият леден въздух и най-светлото лятно слънце напразно биха се опитали да разпръснат.
Защото хората, които ринеха снега от покривите, бяха изпълнени с радост и веселие, като се провикваха едни на други от парапетите и от време на време си разменяха шеговито снежни топки — къде по-добронамерени оръжия от много словесни шеги — и се смееха сърдечно, ако топката улучеше, и не по-малко сърдечно, ако не улучеше. Дюкяните за домашни птици все още бяха наполовина отворени, а магазините за плодове сияеха в своето великолепие. Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени, на вид като жилетките на весели стари джентълмени, които са се отпуснали на вратите и се катурват на улицата с целия си старчески разкош. Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук — лъснали в дебелината си като испански кюрета, те напразно намигаха дяволито от полиците си на девойките, които минаваха край магазина и поглеждаха въздържано окачения на вратата имел. (Според един стар английски обичай, ако девойка и момък се озоват на Бъдни вечер под клонче или венец от имел, трябва непременно да се целунат) Имаше круши и ябълки, скупчени във високи, грейнали от свежест пирамиди, имаше чепки грозде, които с присъщата на търговците щедрост бяха окачени да висят от поставени на видни места куки, та при вида им устата на хората да се наливат със сладост гратис, когато минават наблизо, имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря. Рибите, същинско злато и сребро, поставени в стъклен съд сред тези превъзходни плодове, макар и от нечувствителна и студенокръвна раса, сякаш знаеха, че нещо става, и всички до една се движеха задъхани, като обикаляха и обикаляха своя малък свят с ленива и безстрастна възбуда.
Защото хората, които ринеха снега от покривите, бяха изпълнени с радост и веселие, като се провикваха едни на други от парапетите и от време на време си разменяха шеговито снежни топки — къде по-добронамерени оръжия от много словесни шеги — и се смееха сърдечно, ако топката улучеше, и не по-малко сърдечно, ако не улучеше. Дюкяните за домашни птици все още бяха наполовина отворени, а магазините за плодове сияеха в своето великолепие. Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени, на вид като жилетките на весели стари джентълмени, които са се отпуснали на вратите и се катурват на улицата с целия си старчески разкош. Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук — лъснали в дебелината си като испански кюрета, те напразно намигаха дяволито от полиците си на девойките, които минаваха край магазина и поглеждаха въздържано окачения на вратата имел. (Според един стар английски обичай, ако девойка и момък се озоват на Бъдни вечер под клонче или венец от имел, трябва непременно да се целунат) Имаше круши и ябълки, скупчени във високи, грейнали от свежест пирамиди, имаше чепки грозде, които с присъщата на търговците щедрост бяха окачени да висят от поставени на видни места куки, та при вида им устата на хората да се наливат със сладост гратис, когато минават наблизо, имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря. Рибите, същинско злато и сребро, поставени в стъклен съд сред тези превъзходни плодове, макар и от нечувствителна и студенокръвна раса, сякаш знаеха, че нещо става, и всички до една се движеха задъхани, като обикаляха и обикаляха своя малък свят с ленива и безстрастна възбуда.
Бакалниците! О, бакалниците! Почти затворени, със спуснати може би два кепенка или един, но през тези пролуки какво ли не се виждаше! Не само че блюдата на везните издаваха весел звук, като докосваха тезгяха, или че канапът така бързо се размотаваше от ролката, или че железните кутии за чай тракаха, когато ги вдигаха и сваляха, също както при жонгльорски фокуси, или че дори смесените ухания на чай и кафе бяха тъй приятни за носа, или даже, че стафидите бяха в такова изобилие и тъй превъзходни, бадемите така удивително бели, пръчките канела тъй дълги и прави, другите подправки тъй прелестни, захаросаните плодове така жебирани и поръсени със стопена захар, та караха и най-безстрастните зяпачи да премаляват, а след това да ги заболява жлъчката. И не беше само това, че смокините бяха влажни и месе
сти, или че френските сливи руменееха със своята скромна тръпчивост в така богато украсените си кутии, или всичко беше хубаво за ядене и в коледното си облекло. Но и всички купувачи така бързаха, бяха тъй нетърпеливи при изпълнените с надежди обещания на коледния ден, че се бутаха един друг на вратата, блъскаха грубо кошниците си, оставяха покупките си на тезгяха и се върщаха тичешком да си ги вземат, извършваха стотици подобни грешки във възможно най-добро настроение. А бакалинът и помощниците му бяха тъй щедри и бодри, сякаш лъскавите изкуствени сърца, с които закопчаваха отзад престилките си, можеха да бъдат истинските им, та всички да ги виждат и коледните чавки да ги кълват, ако им хрумне...
сти, или че френските сливи руменееха със своята скромна тръпчивост в така богато украсените си кутии, или всичко беше хубаво за ядене и в коледното си облекло. Но и всички купувачи така бързаха, бяха тъй нетърпеливи при изпълнените с надежди обещания на коледния ден, че се бутаха един друг на вратата, блъскаха грубо кошниците си, оставяха покупките си на тезгяха и се върщаха тичешком да си ги вземат, извършваха стотици подобни грешки във възможно най-добро настроение. А бакалинът и помощниците му бяха тъй щедри и бодри, сякаш лъскавите изкуствени сърца, с които закопчаваха отзад престилките си, можеха да бъдат истинските им, та всички да ги виждат и коледните чавки да ги кълват, ако им хрумне...
Абонамент за:
Публикации (Atom)