Next week

Премиера на романа OMG и на сборника с разкази De Puta Madre в Барселона.

17 март, 18.00 ч. - Асоциация „Къща Тракия, България в Каталуния”.

Стая за тъга

Влязох в езерото със акули -
Ъгълът на времето е нулев. 

Разумът подремва под смокиня. 

Нощем слънцето е просякиня. 

Искам да остана сам във стаята, 

Сам и тъжен, за да се покая.
Едичната килия е душата ми - 

По стените й пълзят предатели. 

Рискът да си тръгна е пресметнат – 

Има смисъл от беззъба клетва. 

Моля те, не ми мъти водата - 

Екзистенциално, за отплата. 

Не, не влизай в мойта стая - 

Егоист съм, там съм скрил безкрая.

L.O.V.E.N.D.

Толкова много те обичам,
че не знам какво ще стане,
когато спреш да ме целуваш,
когато ми завехнат раните.

Толкова много те обичам –
направо си нямам понятие
как ще минавам през дните ми,
нарамил чука и разпятието.

Толкова много те обичам,
че не мога да си представя
колко вода ще изплача,
облечен в тениска лилава.

Толкова много те обичам...
Звучеше ми невероятно,
че може любовта да изветрее -
като шише с парфюм познат.

Толкова много те обичам,
че не зная какво ще направя
когато звънна на несъществуващ номер
или някой ме прати по дяволите.

Толкова много те обичам –
и от сърце ти го казвам.
Обичам те до сърцебиене -
и дано да не е напразно.

Толкова много те обичам...
А ти обичаш ли ме?

omg cup

Сбогом

Видях в очите ти, че си тръгваш.
Видях прахта по обувките.
Видях, че е десет без нещо.
Видях как спряхме с преструвките.
Видях по устните, че си тръгваш –
видях, че съхнеха нецелувани.
Видях как тролея изпусна.
Видях колко много ти струва.
Видях по ръцете ти, че си тръгваш –
дланта ти беше потна през зимата.
Видях, че си тръгваш без мене.

Но не видях - на ъгъла бяхме трима.

О, мойко моя, родино мила...

В края на тази седмица се навършват 139 години от Смъртта на Апостола. Но представете си следната утопична ситуация ...
Годината е 2012-та.
Спасен с машина на времето от бесилото, Левски седи в кабинета си на Дондуков № 1 и разлиства някакви книжа на бюрото. Мисли си за тая чиста и свата република, за която се бореше. Спомня си, че ако спечели – печелят всички, ако изгуби – губи само себе си. Замисля се за саможертвата и има ли тя почва в 21 век.
Млада секретарка с ноктопластика и блузка с хубаво деколте влиза в кабинета притеснено и казва : Пуснете си телевизора.
Левски щраква с дистанционното и попада на репортаж от пресконференция на директора на НЗОК Нели Нешева, която агресивно и влюбена в самата себе си обяснява какъв голям труд е положила, как цени труда си и затова не е срамно, че си е писала бонус над 12 хил. лв. за 2011-та.
Гледа Левски и не вярва на очите си. Гледа и се чуди – аз ли я сложих тая Нели за шефка на касата?
Вдига Левски телефона, звъни на Нелито и й казва след 2 минути оставката й да бъде на бюрото му.
Бедната Нели в това време седи в кабинета си в касата и шие байрак. Мислела да го развее на поредната си пресконференция и да призове всички да си пишат бонуси.
Но Нелито нямало повече да бъде шефка на касата, защото министър- председателят Васил Левски я уволни преди 1 минута...

Ето такава утопия сънувах миналата нощ и се събудих облян в пот от мисълта, че в реалната България Нели Нешева ще продължава да ръководи НЗОК, без да смятам колко вноски на безработни по 16.80 лв. се побират във въпросния бонус от 12 хил. и нещо лева, без да се чудя как може да няма пари за операции на деца, но да има бонуси.
Но защо ли се чудя. Аз отдавна знам, че живеем в чудна държавичка.

- - -

Само 1 час след този пост Нели Нешева подаде оставка. Не заради моя коментар де ;)

Coming this spring

Когато те харесвам...

Когато те харесвам,
искам да те харесвам
цялата.

Нощем,
докато заспивам във скута ти,
сутрин,
когато целуваш клепачите ми.

Ти знаеш, че те харесвам.
И те харесвам
цялата.

Седнала до мен
на затрупаната със сняг пейка,
прегърнала сърцето ми,
когато заедно слушаме мрака.

Харесвам те
цялата.

Сочните устни,
аромата на кожата,
синевата в очите ти
и вкуса на череши по устните.

Харесвах те цялата.
И никога не спрях
да те харесвам.

Дори когато онази вечер
взе любовта ми,
проста я на кухненската маса
и я направи на салата.
Гарнира и с не-любов
и няколко капки оцет.

Никога не престанах
да те харесвам.

Въпреки че последната Коледа
беше самотна.
И въпреки неизпратените смс-и,
които ти написах наум.

Харесвам те.
Обичам те.

Питам се само
дали и ти ме харесваш,
ако вече не ме обичаш...

И цял живот ли ще бъде така?

----
* текстът участва в любовния конкурс на EasyJet за 14-ти февруари

OMG в книжарниците

Седмичен Труд 25.01.2012