Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"
"Остави на мира сърцето ми!"
сряда, 19 септември 2012 г.
За първи път в България video book
Starring: Василена Гръбчева, Диана Костова & Даниел Петканов.
Producer: Иво Тодоров.
Coming this year 2012
неделя, 2 септември 2012 г.
За първи път в България video book
събота, 1 септември 2012 г.
събота, 25 август 2012 г.
Self-destruction
Няма вече белоцветни вишни.
Няма къща, няма двор.
Умори се да твори Всевишният...
Аз съм заключеник в мрачен затвор.
Неподвластни на природата
птиците небе кълват.
Лутането е на мода,
аз не мога да намеря път.
Няма кой да ми прекрачи прага,
няма сови в сляпа тишина.
Самотата е облагата,
за която жертах вечността.
Няма вече белоцветни вишни.
Няма къща, няма двор.
Есента на късните въздишки
взе от мен последното листо.
Не намирам смисъл да остана,
няма вече нищо белоцветно...
Взех си сърцебиенето в раницата
и - през девет земи - та в десетата.
вторник, 21 август 2012 г.
Where have you been
Къде беше, когато нощта -
кърваво-лунна - не можеше да заспи?
Къде беше, когато нероденият ми син
умираше, премазан от гнева на мрака?
Къде беше, когато влязох в празната стая
и вътре намерих изкорубена сянката ми?
Къде беше, когато нахалните спомени
се опитваха да ме превърнат в минало?
Къде беше, докато събирах сили
да ти кажа, че завинаги ще те обичам?
неделя, 12 август 2012 г.
четвъртък, 2 август 2012 г.
Толкова много те обичам, Тара
Толкова много те обичам, Тарка,
толкова много, толкова много!
Когато сутрин тичаш в парка,
когато болна си и се тревожа.
Толкова много те обичам, Тара,
толкова много, толкова много!
Когато чакаме на светофара,
когато вечер спиш в леглото.
Толкова много обичам да заспиваш на ръката ми.
Толкова много обичам да заспиваш на сърцето ми,
Тара...
неделя, 29 юли 2012 г.
четвъртък, 26 юли 2012 г.
петък, 20 юли 2012 г.
Илинден
Облаци се трупат. Черно е небето.
Господ се разхожда в огнена карета.
Почва лятна буря – нощна литургия,
пламенна молитва към Свети Илия.
- - -
Падна гръм във храма, сводът се разцепи
и със дъжд лечебен си измих ръцете.
Гледаха смълчани всички еретици,
сякаш още бяха с вързани езици.
Жертвеникът пламна - освети лицата,
всички люде бяха с образ на деца.
Слепите навярно чудото видяха –
как се преобърна божията стряха.
Не повярва само мургаво момче,
то бе със корона - трънено венче.
В джоба му дрънчаха семки и бонбони,
на верижка златна носеше икона.
Блудница красива му поднесе устни,
но момчето яхна коня и препусна.
Вятърът погали белите му дрехи
и смехът му хукна – да надбяга ехото.
Лятна нощ го следва – плаха монахиня,
а луната беше като сочна диня.
Гледаше момчето звездния бостан,
огладняло беше – като великан.
И тогава срещна скитник чудноват –
беше в дълго расо, със неясен цвят.
Двамата се спряха под върба сълзлива,
а през пътя – старец си ореше нивата.
Скитникът прекръсти три пъти момчетo
и с очи зелени призова небето.
След това му даде хляб една филия.
Скитникът замислен бе Свети Илия.
Господ се разхожда в огнена карета.
Почва лятна буря – нощна литургия,
пламенна молитва към Свети Илия.
- - -
Падна гръм във храма, сводът се разцепи
и със дъжд лечебен си измих ръцете.
Гледаха смълчани всички еретици,
сякаш още бяха с вързани езици.
Жертвеникът пламна - освети лицата,
всички люде бяха с образ на деца.
Слепите навярно чудото видяха –
как се преобърна божията стряха.
Не повярва само мургаво момче,
то бе със корона - трънено венче.
В джоба му дрънчаха семки и бонбони,
на верижка златна носеше икона.
Блудница красива му поднесе устни,
но момчето яхна коня и препусна.
Вятърът погали белите му дрехи
и смехът му хукна – да надбяга ехото.
Лятна нощ го следва – плаха монахиня,
а луната беше като сочна диня.
Гледаше момчето звездния бостан,
огладняло беше – като великан.
И тогава срещна скитник чудноват –
беше в дълго расо, със неясен цвят.
Двамата се спряха под върба сълзлива,
а през пътя – старец си ореше нивата.
Скитникът прекръсти три пъти момчетo
и с очи зелени призова небето.
След това му даде хляб една филия.
Скитникът замислен бе Свети Илия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)