След 1001 нощи все още дишам,
въпреки че изобщо
не ми се вярваше,
че ще мога да дишам без теб.
Мислех, че сърцето ми ще остане в Нотинг Хил.
Посрещам триножника на утрото
с недописана симфония за пролетни птици.
Откривам в рамката на картината в хола
обгорелия силует на усмивката ти.
Белязвам прозореца с дъха ми
и върху запотеното стъкло рисувам устните ти.
Не мислех, че ще мога да погледна на света
със същите очи, с които гледах теб.
Изминах целия дълъг маршрут
от спалнята до сърцето ти,
но никъде по пътя не срещнах
самолета, с който отлетя от живота ми.
Мислех, че няма да преживея и 7 дни без теб,
но минаха вече 1001.
Все още си мисля, че живея.
Все още знам, че те обичам.