Лице 2014

Търся се. Не се намирам.

Губя се. Не се изгубвам.

Срещам се. Не се познавам.

Разминавам се с лицето си.

Поздравления за силната българска съботна вечер!

Радвам се, че най-после чета във facebook поздравления за Крисия, Хасан и Ибрахим за второто място на детската Евровизия. А не хейтърства, за това, че не са победили.

Радвам се, че чета текстове в подкрепа на Кубрат, който показа, че има огромен потенциал и тепърва ще гледаме победите му.

Радва ме подкрепата. А не песимизмът, както на Олимпиадата в Лондон, когато се изсипаха безсмислени укори и медийни заглавия като "Станка изпусна златото"... 

Не винаги побеждаваме, да. Но важното е дори, когато губим, да сме с достойнство и да знаем, че има нови предизвикателства в бъдещето, за които трябва да сме още по-силни.

Поздравления за силната българска съботна вечер!

Love story

Една катерица,
седнала да гризе недозрял орех,
ми разказа
невероятната си любовна история.

Беше унила.
Не запомни името ми.
Търсеше думите,
за да опише как страда.
Времето нямаше
никакво значение за нея.
Можеше да разказва 1001 нощи
и нищо не можеше да я спре.
Не се самосъжаляваше.
Не ридаеше истерично.
Единствено любовта
даваше смисъл на монолога й.

Беше с разбридана воалетка,
пристъпваше нервно от крак на крак.
Другата катерица, съседката й,
беше наметната с анорак.

Всеки момент щеше да завали,
туристите - да се разотидат.
Казват, че любовта ранява...
Тя беше цялата в бинтове...

Една катерица,
седнала да гризе недозрял орех,
ми разказа
невероятната си любовна история -
на брега на езерото
в St James Park.

Пълен провал

Не успях да те завия с родопско одеяло,

преди да заспиш в онази хладна нощ,

в която омразата на хората

беше издигнала Берлинска стена в спалнята ни.          

Не казах думите, които трябваше да кажа

още преди осемнадесет години –

думи-доноси срещу самия мен 

пред Народния съд на общественото мнение.

Не ти донесох пресни плодове и зеленчуци,

когато се връщах уморен от работа,

защото забравих торбата с покупките

в последния трамвай на последната спирка.

Не те целунах завчера за лека нощ,

защото устните ме боляха от прехапването,

с което се опитах да възпра

желанието да ругая.

Не си разкъсах гръдния кош,

за да ти поднеса сърцето си на тепсия.

Сърцето вече не реагира

на външни дразнители.

Ако искаш, вземи го,

свари го,

направи си със него

някакво обедно меню.

Само не ми казвай после,

че не съм те предупредил –

това сърце, претъпкано с горчивина,

просто не става за ядене.

Антидепресанти

Във краката - кестени.
В клоните - есен.
Под дървото - ров.
Как да се спася от есенната депресия, моя любов?!

По пътя

Това се случи преди много години…

Загледах се във житейските линии

на дланта ми

и видях бъдеще в контрастни гами...

Понякога си мисля, че съм син на Девата

и ще откупя своята смърт за 300 лева.

Дали изобщо знам кога съм се родил?

Лице изглежда нямам, само тил.

Като малък се страхувах, че съм подменено дете…

И търсех своите родители, но без да знам кои са те.

Кръщелното ми свидетелство е някъде в Библията…

Душата е една огромна лилия…

Лилия сред тръни.

А може би съм още сънен.

Растях без приятели, задушен от ласки.

Сънувах фашисти,

активисти,

трактористи,

свине породисти

и всички – със зелени каски…

Едва си спомням дядо – бил съм двегодишен.

Говоря си наум със него. Той понякога ми пише…

Той е като Господ в моите представи –

в риза от небе, със слънчеви ръкави.

Уморявам се да мисля за Отвъдното

и се боя, че краят ще се сбъдне…

Наричат ме с някакво измислено име,

казват, че съм сукал на вълчица някаква от вимето.

Но аз съм и тревата,

с която

се храни вашият добитък,

и Мойсеевият свитък,

и водата

в езерата

и блатата,

и последните стотинки

от последната заплата.

Обикалям отново земята,

раздавам хляб на децата ви,

но никое не взима.

Та как ще изкарате зимата?

Отиват овцете на заколение –

духът им е в тебе. И в мене.

А аз отново си мисля за дядо -

и даже забравих обяда.

Не ми носи покупките от вчера,

Не търсите в очите далавера.

Не изричай, моля, мойто име.

Аз отдавна съм безимен…

Това се случи преди много години.

Сега висиш във хола ми като картина.

Страхувах се, че няма да бъда достатъчно смел…

Тогава още не знаех по кой път съм поел.

Непотребна тъмнина

Няма сляпо слънце в този ден,
няма чувства от облак нарязани,
няма спомен за теб и мен,
няма ни любов, ни омраза.

Video Book - Chapter VIII - She's The One

Нямам

Нямам никакви чувства.
Празен съм
като празна кибритена кутия. 

Без теб

photo: DCHK

Кръвта ми изтича в Перловската река,

която ще прелее.

Сърцето е изложено за продан

на сергия на Женския пазар.

Очите ми са слепи за юнското утро,

за което пеят недоспали птици.

Котките в квартала се хранят

с хранопровода ми.

Една съседка от горния етаж

си направи билкова отвара

с усещането ми за самота.

Ръцете са сакати,

устните – безцветни,

сърцебиенето ми го няма.

Без теб.