Да върнем заедно общественото доверие в БНР

I. Aнализ на актуалната ситуация в БНР

Решенията на УС на БНР през последните 3 г. създадоха една от най-големите кризи в неговата 81-годишна история - управленска и институционална криза, от една страна, и от друга - криза в доверието на обществото в медията, която доскоро се ползваше с най-голямо одобрение от българите. Слаби управленски решения, взимане на мерки на парче и неаргументирано, липса на комуникация с колектива, разделение на служителите на “наши” и “врагове”, даване на привилегии на “нашите”, с аргумента да се изземат “привилегии” на “не нашите”, страх от провеждането на структурна и финансова реформа в програмите, умишлено отлагане решаването на проблемите - до критична в някои отношения точка. Нито един важен за развитието на БНР проект не беше задвижен. Създадоха се предпоставки за съмнения във всяка обществена поръчка, всеки договор. Справката за финансовото състояние на радиото за 2015-та не дава реална представа към днешна дата, първо – защото е за м.г., второ - който и да стане Генерален директор, той ще знае актуалното състояние чак когато встъпи в длъжност и провери сключените до момента договори, за какъв период са те, на каква стойност, дали са до края на годината, обема на продаденото рекламно време и т.н. Дигитализацията на звуковия фонд е де факто на нула. За обществото е недостъпен богатия аудио архив на радиото. Днес БНР е една изцедена и тъжна медия, която няма доверие в своето ръководство и това е една голяма щета, за чието заличаване ще е нужно доста време. Добрата новина е, че въпреки кризата, породена от УС на БНР, колегите в програмите продължиха професионално да изпълняват ангажиментите си и ефирът на БНР не пострада значимо. Пораженията, нанесени от УС, наистина са големи, но при добра организация и с подкрепата на колектива това може да се промени, ако бъдат предприети следните мерки:

II. Развитие на БНР като обществена медия

БНР трябва да си върне много бързо изгубеното обществено доверие и да навакса в конкуренцията с търговските радиостанции. За съжаление, днес БНР се е самокапсулирало, изолирало и се смята за самодостатъчно. Социологическото прочване, което УС представи през март, показва, че програма Хоризонт е на 2-ро място по слушаемост в страната, а радио София изобщо не го лови класацията. Макар че проучване на ГАРБ за същия период показва други, по-лоши данни. Липсва реална обратна връзка с аудиторията, почти няма преки телефонни линии в ефир, на корпоративния сайт и подстраниците не винаги има указани телефони и електронна поща за контакт, цели програми и предавания нямат присъствие в социалните медии. И никой не се опитва да промени тази ситуация. А много често това, което ние си мислим, че е важно за обществото, не винаги наистина е важно за слушателите. Според маркетинг експерти от САЩ, ако те няма в социалните мрежи, все едно изобщо не съществуваш. Много западни медии отчитат, че значително са намалели директните влизания на техните копоративни страници, а рязко са се увеличили посещенията през линкове, споделени от потребители в Туитър и Фейбук. А това са важни канали за комуникация с обществото, особено с младите хора. Още един факт, който трябва да се сподели със съжаление – аудиторията на БНР е със средна възраст 59+. Младите не слушат програмите на радиото. И то не защото не са им интересни, а защото никой не е комуникирал с тях – да им покаже, че ги има, че правят добро съдържание, че предлагат хубава музика и актуална информация и че имат силен подкаст, който дава възможност и извън ефира, в удобно за всеки време, да чуе това, което е в сферата на неговите интереси. Създадената апликация на БНР за мобилни устройства не е ефективна и не предлага богати възможности за подкаст. Каквито дава апликацията на ВВС напр.

БНР и неговите програми се затвориха в ефирите си. Липсват изнесени форми на предавания, открити студиа, живи връзки от различни селища, не се използва ефективно мрежата на регионалните програми - липсва връзка с централния офис на БНР в София и с националните програми. Тази цялост бяхме започнали да я създаваме чрез Програмна дирекция преди 3 години, програмите най-после се почувстваха като едно семейство и след това УС скъса тази връзка.

От друга страна, скривайки се зад аргумента за обществената роля на БНР, не мисля, че е ефективно, рентабилно и рейтингово да се правят продукции със слушаемост 500 човека напр., още повече ако не са профилирани. А тази ниска слушаемост е факт. БНР трябва да направи напълно достъпен за обществото своя звуков архив и Златния фонд. Радиото притежава уникални записи – музика и интервюта, които стоят в склада. А той понякога се наводнява. И в програмите не звучат песни и записи, които са продуцирани от БНР, но забравени в архива. И обществото е лишено от възможността да ги чува. В същото време, неоправдано се дават пари за нови записи, чийто единствен бъдещ живот е да станат част от архива и да седят в някое мазе. Така се разхищават бюджетни пари, които в полза на обществото могат да бъдат използвани за друго. Няма нито една обществено значима – национална или социална кауза през последните години, която да е инициирана или подкрепена от БНР!!! Правят се инцидентни отбелязвания, без дългосрочност и планиране и без връзка между програмите. И това също е срамен факт за една обществена медия. Могат са се организират различни информационни кампании, вкл. за насилието сред младите, насилието вкъщи, безопасността на пътя, кампании в подкрепа на българската култура, инфо кампания за авторските права и др. В подкрепа на БГ култура трябва да работи и Музикална къща БНР – продуциране, запис, концерти, излъчване на нови произведениия от родни автори и изпълнители, така че те да стигнат до слушателите. Да се организира целогодишно музикално радио риалити, което да открива таланти, да ги подкрепя и продуцира, те да звучат в програмите на БНР и т.н.

III. Организация и управление на БНР. Редакционна структура

В момента БНР се ръководи от Управителен съвет и голям брой директори. Бройката на директорите може да се редуцира. БНР има 2 национални ефирни програми, 8 регионални програми и 2 формирования в интернет, наименувани “радио”. Според мен новият Управителен съвет на БНР трябва да се състои само от представители на програмите на радиото. БНР няма нужда от Изпълнителен директор, длъжността може да се трансформира в Главен секретар. Необходими са промени в мениджмънта на някои дирекции от администрацията. За свободата на работата в програмите и за гарантиране на творческата независимост на екипите, е необходимо час по скоро да бъдат възстановени редколегиите навсякъде.

Новият УС трябва да одобри ревизирана структура на БНР и да работи за следните приоритети: 1. Утвърждаване на водещата роля на програма Хоризонт като информационен лидер и подкрепа на журналистите в нея, които с труда си изграждат публичния образ на радиото като цяло. 2. Развитие на програма Христо Ботев като специализиран канал само за култура. 3. Преоценка на приоритетите за Радио София и премахване на ненужната конкуренция между малката програма и големия информационен лидер Хоризонт, вкл. ненужното ползване на двама и повече репортери от програмите за едно и също събитие. 4. Преосмисляне на звученето на регионалните програми, сътрудничеството с националните и избягване на дублирането на информационни елементи. 5. Закриване на кореспондентските пунктове като самостоятелни единици там, където има РРС-та, преминаване на кореспондентите към РРС-тата (където ги има), ревизия на кореспондентската мрежа така, че да се избегне дублирането - напр. БНР и радио Варна да имат различни кореспонденти в Добрич, а радио Варна – кореспондент в Бургас, където има РРС на БНР! 6. Преструктуриране на Радио България, което от години не звучи ефирно, а на записани тракове на сайта на радиото. След обсъждане с екипа и разговори със синдикатите преминаване на част от екипа към редколегията на корпоративния портал - от Българската редакция, вкл. от чуждоезиковите редакции – след преценка на това кои от сегашните 11 езика са приоритет, напр. англ., руски, турски, френски и немски; преминаване на част от чуждоезиковите редакции към международната редакция на Хоризонт; създаване на специализирано предаване за българите зад граница по програма Хр. Ботев. Едва ли някой може да ни убеди, че българите в чужбина четат новини от родината си на чуждия език, а не на български, а албанците в Албания напр. толкова се интересуват от новини от България, че влизат да четат на сайта на БНР!!! 7. Преструктуриране на Радио Бинар. Създаване на БНР WEB TV – не на отделен сайт, както е сега, а през корпоративния портал на БНР да може да се гледа и на видео това, което звучи в радиоефира. Това е много разпространена на Запад и в Русия форма, която води най-вече до привличане на младата аудитория. Създаване на стройна, единна програмна схема на БНР WEB TV, която да показва кой ден, в кой час кое предаване от ефира на коя програма може да се гледа и с картина в интернет. Разбира се, и със създаване на подкаст - видеа, клипове, селфита с гости, любителски видеа от слушатели/зрители. 8. Преобразуване на сайта www.bnr.bg в мощен инфо портал, на който може да се прочете новина или да се чуе и види дори(!) преди да е влязла в радиоефира. От друга страна, програмите произвеждат голяма продукция, която не винаги, не в достатъчен обем влиза в радиоефира.Тя може да намери място на сайта и подстраниците на програмите като нова инфо единица или разработка на друга.

IV. Програмни намерения и приоритети

Kакто стана дума, програмите на БНР не бива да съществуват като самостоятелни феодални владения, те трябва да си сътрудничат – ефирно и извънефирно и да се подобри междупрограмната координация, за която Програмна дирекция на БНР положи усилия преди 3 г, но след това УС прекъсна връзката. В програмите – сами по себе си добре структурирани, има пояси, които могат да се подобрят. В този смисъл, е необходима преоценка и изчистване на профилите на програмите – жанрове, информация, музика. В много случаи програмите на БНР се конкурират помежду си, вместо да обединят усилия, за да са конкуренция на търговските радиостанции – в национален ефир и по места. Има части от страната, където освен националните програми Хоризонт и Хр. Ботев могат да се чуят ефирно и 2-3 регионални програми. И така се получава, че напр. в голям град като Бургас звучат и се конкурират 4-5 програми на БНР, а в същото време сигналът от предавателя на местната програма е много слаб и невъзможността да се хване или задържи устойчиво отблъсква аудиторията.

Телевизията, и в частност – търговските телевизии “откраднаха” значителна част от радиоаудиторията, особено сутрин, и трябва да положим усилия да си я върнем. Радиото има своите традиции в сутрешните информационни пояси и трябва чрез алтернативно звучене, включване на повече лични истории, човешки теми, форми, в които да звучи „гласът на народа“ да се печели нова аудитория или да си върне тази, която се е оттеглила.

Сегашното устройство и практика дава на Програмния съвет на БНР функциите на удобен орган в полза на УС. Програмният съвет трябва да има абсолютната самостоятелност при взимането на програмни и творчески решения. Заседанията на Програмния съвет трябва да бъдат публични и открити, дори може да се предават на живо по вътрешната видео система на БНР илина БНР WEB TV. Заседанията на УС също могат да бъдат публични – поне веднъж месечно и ако не се обсъждат данни с корпоративна поверителност.

Предстои преосмисляне на програмните схеми на регионалните програми - сега всяка от 10-те ефирни програми има почти идентична структура, която включва сутрешен, обеден и обзорен вечерен блок. В много случаи темите и гостите в национален и в регионален ефир съвпадат и се повтарят. Какъв е смисълът да се хабят ресурси за такова дублиране? Може да се помисли върху схема, при която регионалните програми ретранслират сутрешния и вечерния блок на Хоризонт, вместо да го конкурират, а от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 ч. да правят свои регионални информационни пояси. Разбира се, това ще редуцира бюджетите на програмите и броя на ангажираните лица.

Програмите трябва да са отворени към обществото с преки възможности за комуникация с аудиторията. В това много важна роля имат социалните мрежи, където връзката с аудиторията е директна. Липсва автроекламата като форма за презентиране на съдържание (а тя е много силен инструмент на търговските телевизии напр.), както и кроспрограмното присъствие и представяне на ефирни и извънефирни форми.

С реализираните финансови икономии от преструктурирането на сегашните радио България и радио Бинар, БНР трябва да възстанови своята кореспондентска мрежа в чужбина. Динамиката на процесите в ЕС и засилването на прояви на фундаментален тероризъм налага създаването на кореспондентски пунктове в Лондон, Париж, Берлин и Белград, освен сега съществуващите в Брюксел и Москва. Това не е само въпрос на престиж за една национална обществена медия, но и ще подобри оперативността на новинарските емисии в програма Хоризонт.

V. Технологично развитие на БНР

Необходим е преглед и анализ на покритието на сигнала на отделните предаватели, тяхното ситуиране и мощността им. Понякога – когато като обикновен турист се движиш с автомобил на север от Варна напр, към границата с Румъния и най-южния румънки курорт Вама Веке – не можеш да хванеш по радиото нито една от програмите на БНР. Подобен проблем има и на юг, където сигналът понякога се преплита със сигнала на турски радиостанции, чието излъчване често е по-силно от нашето.

Студийните комплекси в БНР са на добро техническо ниво. Само че не се използват ефективно. Особено студиото на сегашното радио Бинар, което има цифрови пултове за звук и картина/видео. При преобразуване на Бинар и създаване на програмна схема на БНР WЕВ TV това ще се промени. Необходим е и анализ на ангажираността и ефективността на работата в постпродукционните студиа на програмите.

Необходимо е да се подобрят и техническите възможности за LIVE излъчване от мястото на събитието и от значими културни факти. Преоценка на ползвани досега устройства и канали за предаване на сигнала до ефирните апартни. Подобряване на техническото и технологично обезпечаване за дейността на журналистите на работните им места – вкл. компютри, звукозаписни устройства и звукообработващи програми. Оценка на ползите от системата Далет+ и пълноценното й присъствие в подготовката и излъчването на програмите. Обмисляне на възможността за създаване на единен, мащабен нюзрум за ползите на новините на Хоризонт. Създаване на единна база музикални единици, до които да има достъп всяка програма, вкл. регионалните. Създаване на единен сървър за обмен на инфо единци – записи, интервюта и др., до който да имат достъп всички програми и всеки да може да ползва целия запис или част от него, при позоваване на програмата-първоизточник.

VI. Финансиране на БНР - форми и механизми за контрол

Откритост и пълна прозрачност при управлението на бюджета на БНР – обществени поръчки, процедури, договори Аргументирано преразпределяне на бюджета за 2017-та година с оглед на преструктирирането на програми, описано по-горе и създаването на кореспонденстки пунктове в чужбина.

Преглед, оценка и промяна на съществуващата в БНР система на заплащане на труда на щатните служители. През последните десетина години след одитите на Сметната палата в БНР, постоянно има препоръки за премахване на хонорарите като форма, която дублира щатното възнаграждение, но нито едно от досегашните ръководства не направи това от страх как ще реагират служителите. А най-важният инструмент е: УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗАПЛАТИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БНР. На колегите трябва да им се обясни, че ще се увеличи щатното трудово възнаграждение на всеки, което е по-добре и към днешна, и към бъдеща дата. Защото днес ще получаваш по-добри пари, с осигуровки върху цялата сума, а утре – когато се пенсионираш, ще получаваш по-добра пенсия, понеже си бил осигуряван на по-добра сума и с по-големи осигуровки. Необяснимо за мен е защо никой досега не обясни на колегите в БНР, че е в пъти по-добре вместо 600 лв. заплата напр, да получаваш 1000 лв. При сравними по обед бюджети за разходи за персонал в двете обществени медии, средната щатна брутна заплата в БНР е с около 25% по-ниска от тази в БНТ. Значи и заплатите в радиото може да бъдат по-високи, в рамките на сегашния бюджет. Мисля, че е време за промяна и в БНР. Разбира се, за това е нужна усилена работа на дирекция “Финанси”, но с добри разчети и изчисления, това може да се случи от 1 януари 2017 г.

Освен приходите от хонорари, в момента друг важен приход в редакционните колективи на БНР са и хонорарите по европейски проекти. Проекти по линия на Европейския парламент и на Европейската комисия, както и други. За съжаление, през последните 3 години БНР не спечели нито един нов проект, което не е само въпрос на имидж. Пак за съжаление, сегашният УС на БНР създаде предпоставки за конфликти и разделение в програмите по линия на това кой какви пари получава по проекти. Въпреки че заплащането става по правила, одобрени от УС - никой не е взел сам пари като хонорар – нито за обичайната радиопрограма, нито по проекти. Директорите на програмите подписват хонорарите. Като Програмен доректор на БНР съм бил ръководител на три европроекта, по които натрупах доста опит, имам и чисто нов екип от експерти, който може да разработи нови проекти, с който БНР успешно да кандидатства пред ЕП и ЕК.

Необходимо е да се създаде нов, ефективен Обществен съвет на БНР с изявени общественици, които да участват активно в изграждането на дългосрочна програма за развитието на БНР.

VII. Лична мотивация и аргументация за участие в конкурса

Бях програмен директо на БНР за 23 месеца от последния мандат. Като такъв видях много и се научих на много. Видях как се иска смелост да вземеш решение, да го аргументираш пред колегите и да носиш отговорност за това решение. Което при сегашния УС не се случи. Научих за радиото и за програмите много повече от това, което знаех през 2013-та. Познавам структурните звена в БНР и най-важното – познавам колегите, които работят в тях. Винаги съм бил за откритата и директна комуникация. Реших, че за настоящия конкурс не искам да правя подписки в моя подкрепа или да карам някой да ги прави от мое име и в мое име, защото не искам да продължи това, което направи сегашният УС – да разделям колегите на “наши” и “не наши”. През пролетта на 2015-та аз бях единственият директор на БНР, който не се подписа в контраподписката, организирана от УС в подкрепа на същия този УС, когато започнаха протестите на колеги. Защото смятам, че директорите са директори на цялото радио – не на едни или други части от колективите. Така трябва да бъде и с Генералния директор на БНР – да бъде мениджър на всички служители в радиото, а не на части от него. Което мисля, че мога да направя, понеже съм комуникативен, инициативен и диалогичен човек. Всички заедно трябва да върнем общественото доверие в БНР.

*концепция за конкурса, обявен от СЕМ за Генерален директор на БНР - 13 май 2016 г.

coming soon...

Rescue Me

                                                   На Тара

Ти ме спаси няколко пъти.

Когато любовта ми си тръгна в понеделник,

малко преди да настъпи полунощ

и вместо да ми пожелае “лека нощ”

(много добре знам, че не винаги е лека тя)

ми пусна кратичък sms

само с думата “чао”.

Тогава ти беше до мен в дългите летни дни,

в дългите зимни нощи.

И на следващата пролет,

когато все още не можех да забравя

онзи проклет sms.

Ти ме спаси няколко пъти.

Когато в един неделен следобед

внезапно останах без работа.

И същата вечер седнах да смятам парите -

дали ще ни стигнат за жилището.

За храната ми. За храната ти.

Можехме да изкараме няколко месеца.

Дори година. А после?

Тогава ти беше до мен,

когато седях умислен на пейките в парка

и не смеех да звъня много по гсм-а,

и да се чуя с приятелите.

Защото не исках да си помислят,

че искам съчувствие.

и за да не попадам в капана 

на безсмислена телефония.

Ти ме спаси няколко пъти.

Когато в окото ми се заби ледено парченце

от счупеното ледено огледало

на Ледената кралица.

Тогава не можех да виждам цветния свят наоколо,

нито да различавам злото от доброто,

нито да разбирам кое е истина и кое - лъжа.

Не можех да заспя 498 нощи

от болката в окото.

Тогава ти беше до мен.

Когато ми разширяваха зениците

с някакви съмнителни неонови капки за очи.

Когато ми изписаха нови очила

със 100 диоптъра късогледство от наивитет.

Когато на 499-ия ден най-после прогледнах

и видях, че светът си е все същия –

изпълнен с божествената красота на Сорентино.

Ти ме спаси няколко пъти.

Когато преживях цялата човешка болка на света.

Но не е правилно да кажа “преживях”,

защото болката никога не си отива,

малки парченца, малки власинки, малки кристали

от всяка болка остават

в лявата камера на сърцето -

като самонастанил се бездомник

в 120-квадрата апартамент в центъра на София,

апартамент, от който незнайно защо

панически са се изнесли миналата седмица

всичките му обитатели –

включително хлебарките

и паяка-пенсионер.

Ти ме спаси няколко пъти.

Сега болката дойде при теб.

И искам аз да те спася.

Не защото съм ти задължен.

На за да върна жеста.

Не за да ти се отблагодаря

за дългите летни дни

и дългите зимни нощи,

не заради пролетните паркова,

които преживявахме в наслада заедно.

Не дори заради костилките на черешите,

които много обичаш да хрупаш

и да усещаш как сладкият им сок се стича

в коремчето ти.

Трябва да те спася заради самия себе си.

Ако не мога да те спася този път,

повече няма да има кой да спасява мен

(знам, че съм егоист,

не го записвай в тефтера,

дето cи подарих за HBD).

Моля те от цялото си сърце, 

не ми го причинявай! 

Спаси ме.

За да те спася.

За да ме спасиш.

Добър вечер, януарска среднощна луна!

Ела у дома да ни правиш компания.

Тара заспа. Аз пак не мога.

oneShot

Казвам се Иво 2.0

re-edit version

Казвам се Иво,

но това няма значение.

Казваш ми "мило"

по задължение.

Казваш ми "скъпи",

но нищо не струвам.

И знам колко пъти

сме се престрували.

Лягаш до мене - 

но сънуваш друг.

Няма значение, 

че аз съм тук. 

Взе ми сърцето –

да сготвиш вечеря.

Но аз съм минало,

но аз съм “вчера”...

Уморих се да бъда "онзи",

уморих се от празнодумие.

Словесните пози

са... за "разумните"...

Не ми звъни.

Не ми пиши.

Не споменавай името ми.

Аз съм безимен за тебе.

Ето и песента, написана по този текст, музика Стефан Димитров

Одеалото на страха или кой иска тази Коледа да бъде тъжна

Светът вече не е същият. Последните две седмици тази фраза вече доби потресаваща визуализация.

В столицата на обединена Европа - Брюксел беше обявена максимална степен на терористична заплаха. Улиците са празни, магазините също, метрото не работи. 

В Лондон бяха извъши арести на заподозрени в тероризъм. Оживената търговска улица "Блекфрайърс" беше евакуирана. 

В Париж все още витае смъртта. 13-ти  ноември стана 11-ти септември за Европа.

Кадрите, които виждаме тези дни, са като от футуристичен филм, в който терорът е всекидневие. Празни улици, изоставени жилиша и квартали, неработещ градски транспорт. Никой никъде не излиза, залостен в дома си. Но в безопасност ли сме зад вратите? И докога ще продължи максималната степен на терористична заплаха? С месеци, с години? Имаме ли брашно и олио вкъщи за месеци наред? 

Някой иска тази Коледа коледните базари в Европа да бъдат тъжни и пусти. Предстои най-светлият празник. А ние ще останем зад вратите на домовете си, загърнати в одеалото на страха.

Трябва да излезем. И да не позволяваме, както каза Мадона, някой да определя хода на живот ни, да ни спира да правим обичайните неща. Не бива да позволяваме да ни накарат да живеем като мишки в дупките, зад 4 стени.  

Светът вече не е същият. И ние не сме. Но сме все още тук - в Брюксел, Лондон, Париж, София...

   

Бях готов да ти простя

Бях готов да ти простя,

че те видях да се целуваш

със съседа от 8-ия етаж

в подземния паркинг

на нашата кооперация.

Бях готов да забравя

мръсните  sms-и,

които изпрати

на учителя ти по флейта.

Бях готов да си затворя очите

пред факта,

че ми показа среден пръст.

когато ти предложих

чаша бургундско вино

малко преди да удари полунощ.

Бях готов да приема

твоя странен навик

да ми казваш сутрин

колко е хубаво, че не хъркам.

Бях готов да подмина

постоянните подмятания,

че си най-красивата

на света.

Бях готов да ти простя

онова безсмислено пътешествие

до обратната страна на луната

и ... назад,

когато се върнах 

с мазоли на петите.  

Бях готов да ти простя...

Но после ти казах:

“Я ми се разкарай от главата!"

Всичко ще бъде наред

Не се притеснявай, че изтръгна сърцето ми
заедно с аортата.
Всичко ще бъде наред.

Не покривай капките кръв в спалнята
със стари вестници.
Старите вестници само вятърът ги чете.
Но всичко ще бъде наред.

Не изпитвай угризения
за пропиление 2479 дни.
Всичко ще бъде наред.

Не се самонаранявай 

със счупения ми гребен.

Недей, моля те.

Защото всичко ще бъде наред.

Не слагай снимката му в рамката,

в която е била моята снимка.

Знам, всичко ще бъде наред.

Не разказвай на приятелите си за мен,

когато вече ме няма.

Така всичко ще бъде наред.

Не мога да ти кажа отсега

на кой облак ще се заселя.

Но не тъгувай излишно -

обещавам ти - всичко ще бъде наред.

МОМЧЕТО И СИНИГЕРИТЕ

Там - горе - беше различно. Там беше Раят за него...
От короната на дървото можеше да види много повече от света. Седнало на най-високия клон, момчето разговаряше с листата. (Когато те окапеха, говореше си със спомена за тях.) Листата знаеха много. Там - от високото - му показваха такива неща, които не би видяло долу, на земята. Короната на дървото беше за него прозорец. Трябваше да го отвори, за да допусне света при себе си. Такова богатство от багри, звуци и чувства нямаше дори в малката им къщичка, въпреки че доскоро тя беше за него най-уютното място. Докато не откри Дървото...
То поиска да се запознае с него, но момчето, което знаеше, че не бива да говори с непознати, побягна. Дървото можеше да го обвие с клоните си, да го спре, да го плени. Не го направи, защото ценеше свободата - своята и на другите. На следващия ден момчето само се върна. Дървото нищо не каза. Посрещна го като стар приятел.
Момчето се научи да се катери - почти като катерица. Дървото му показа всичките си тайни - всяко листенце, всеки клон, всяка хралупа. Запозна го дори с буболечките, които флиртуваха с кората му.
Момчето също му разказа тайните си.

* * *

Дървото единствено разбра за страховете му, че е подменено дете. Момчето обичаше родителите си. Само че неотдавна една леличка ги срещна тримата - бяха на разходка в същия парк, където растеше дървото - усмихна му се леличката, щипна го по бузата и рече: "Много е следичък! Но май не прилича на никой от вас. А?"
Какво означаваше това? Беше чувало, че децата приличат на родителите си, поне на единия. Дали точно тези хора бяха неговите майка и баща?!
Скоро обаче - като всички деца, забрави тази мисъл отдадено на игрите.
След време преживя ужаса на съмнението отново. На някакво семейно тържество майка му със смях разказа как бебето й било подменено в родилния дом. "Донесоха ми друго дете, но аз веднага разбрах, че не е моето!... Поправиха грешката - върнаха ми теб..."
"Щом веднъж е станала грешка, може да се е повторила! И дали наистина е било грешка?! Ами ако се е заблудила, че точно аз съм нейното бебе?"
И други тайни сподели момчето с дървото, но нали няма да бъдат тайни, ако се появят върху белия лист...

* * *

От всички изкушения , които му предложи Дървото, най-силно го привличаха птиците.
За момчето тя бяха свръхреални създания. Отначало само ги наблюдаваше и се възхищаваше на полета им...
По-късно щеше да си мисли, че това не би могло да се случи. Ако беше с по-
лабилна психика, щеше да повярва, че всичко е било само фантазия. Но не беше. Случи се наистина.
...Седеше както винаги на най-високия клон. Денят беше като предчувствие - необятен. Слънцето се опитваше да прикрие енергийната си криза, облаците се перчеха - бяха младоци! Беше ден, типичен за началото на пролетта. Седеше сред току-що родилите се листа момчето и съзерцаваше. Този път не разглеждаше света наоколо. Наблюдаваше гнездото на синигера. На същото дърво. Новоизлюпилите се птичета пищяха - постоянно гладни - и травмираха баща си, синигера. Горкият, беше за първи път баща! Суетеше се около тях малко безцелно, но нямаше съмнение, че ги обича...
Момчето гладаше с усмивка птичето семейство...
...Гледаше го и другото момче... Това беше най-лошото хлапе в квартала. Държеше прашка.
Синигерът знаеше какво може да причини това привидно простичо приспособление. Птичетата още нищо не знаеха - всичко наоколо им беше забавно. Момчето на дървото знаеше, че няма да успее да спре лошотията с думи. Нямаше време да слезе от клона, а и досега не се беше сбивало... Сега сигурно щеше да го направи - заради синигерите, но... Онзи вече опъваше прашката.
Камъкът полетя. Летеше право към гнездото. Синигерът забрави, че е баща и отлетя. Остана момчето. Някак инстинктивно то закри птичетата с тяло.
Камъкът го улучи в челото. Болката беше миг. После му потече кръв. И синигерчетата се нашариха с червени капки...
Хлапето с прашката видя какво стана и се изплаши. Побягна. Така правят всички деца, които всъщност не са лоши по душа...
Тази история завърши с едно приятелство. Раната на момчето зарасна. Пакостливият малчуган вече не се появи в парка.
Момчето с удоволствие навлезе в птичия свят. Със синигера бяха навсякъде заедно - заедно в клоните на дървото, заедно в тревата, на водното колело в езерото.
Не бяха заедно в небето...

* * *

Момчето искаше да полети! И летеше насън. Но наяве... "Защо не съм като птиците?! Защо не съм птица?!" Синигерът е волно създание и не усети мъката на момчето.
Тайничко, когато хвъркатите ги нямаше, то се качваше на най-високия клон, заставаше изправено и разперваше ръце - готово да полети. Трябваше да направи само една крачка и наистина щеше да полети...

* * *

Наскоро се преместиха в новопостроен жилищен блок. Момчето обичаше малката им къщичка, но сега с радост я изостави. Може би заради висините, които му даде новият дом. Тук гледката беше различна. А желанието за полет още по-силно.
Дървото не му се сърдеше, че сега предпочиташе да стои на балкона. Синигерите долитаха понякога. Вместо да го радва, това дразнеше момчето, провокираше собствената му невъзможност да разпери крила и да хвръкне.
Високо беше на 15-ия етаж. Високо и красиво. Дори да не си, пак можеш да се почувстваш като птица на такава височина. Дали? Момчето знаеше, че не е така. Разбераше, че поривът за полет може да го убие... Затваряше очи и се виждаше да лети - от 15-ия етаж към асфалта пред блока.
Беше странно и хубаво. Във фантазиите си винаги си спестяваше момента на същинското падане. Вероятно защото той беше свързан със Смърт, със сълзи в очите на майка му (на коя майка?), със страха, че е малко неприятно да лежиш в ковчег, а над тебе - горе, на земята - животът да продължава. Все така прекрасен.

* * *

Тази вечер синигерът долетя заедно с малките. Бяха весели, бяха истинско семейство. Странното е, че момчето никога не се запита къде е синигерката. Не усети липсата на майката в птичето семейство.Изглежда и самите синигери не я усещаха...
Птичето семейство си отиде малко преди човешкото семейство да седне да вечеря - там, горе на 15-ия етаж. Почти под звездите.
Ако Господ погледнеше през прозореца, щеше да си каже: "Какво чудесно семейство!" Но Господ не вярва на привидните неща. Господ знае! Знаеха го и те тримата - нямаше обич между тях и изобщо не бяха "чудесно семейство"!

* * *

Вечеряха припряно, за да се пръснат по стаите си по-скоро.
- Може ли да си направя хвърчило?
Момчето взриви напрежението помежду им точно когато дояждаха десерта. Майка му изпусна вилицата. Вилицата падна върху опашката на котката. Котката рипна на балкона. Балконът... Балконът не можа да реагира адекватно. (Балконите са от бетон и нямат нерви!)
Баща му реагира като балкона. Никак. Мълчеше. И даже не гледаше намръщено. А това беше по-страшното. Момчето разбра, че се е провалило. Очакваше го, но трябваше да опита. Много му се искаше да има хвърчило - поне то да може да полети с неговите приятели синигерите.

* * *

Забранените неща са най-сладки, са казали мъдреците. Забранят ли ти нещо, сигурно е, че ще го направиш...
Момчето си направи хвърчило! Скришом.

* * *

Хвърчилото беше готово. Щеше да го пусне следваща нощ. Тогава щеше да е пълнолуние.


* * *

Луната беше уговорена от нейните далечни роднини светулките точно тази нощ да не се скъпи за светлината си. Беше истинска нощ от преддверието на есента - запазила илюзиите на лятото.
За тържественото пускане на хвърчилото дойдоха всички приятели на момчето - синигерите, светулките... Дори дървото от парка изпрати няколко от листата си, които, обзети от празничното настроение, вече танцуваха с леко прохладния вятър.
Хвърчилото изобщо не се поколеба - веднага литна - като че ли право към Луната. Беше младо, темпераментно и безгрижно. Ценеше свободата на полета.
От радост светулките присвяткаха, синигерите огласяха нощта така, че момчето се изплаши да не събудят родителите му... Всички бяха горди с хвърчилото.
После обаче вятърът ли стихна, нещо друго ли стана - хвърчилото започна да пада. Устреми се към земята, но се оплете в антената, поставена на 13-ия етаж. Синигерите веднага литнаха да го спасяват - с човчиците си дърпаха канапа, но не успяваха, беше се оплел в антената. Листата тутакси се върнаха при дървото да му разкажат за тази беда. То протегна клони - колкото можа, протегна и корените си - опитвайки се да достигне до 13-ия етаж. Но не успя.
Момчето не заплака. Знаеше, че сълзите са излишни, беше нужно действие. Застана на парапета, разпери ръце-крила. И литна. Трябваше да спаси хвърчилото. Трябваше да му върне свободата на полета...
Задържа се във въздуха на нивото на 13-ия етаж, освободи оплетената връв. Хвърчилото се усмихна, благодари му. И тогава... двамата паднаха...
Дървото видя, че ще се случи най-лошото. Напрегна последни сили.
Корените му се опънаха до скъсване. Протегна клони, за да хване летящото към асфалта момче, прегърнало хвърчилото... Беше свръхусилие. Още малко и щеше да успее...

* * *

Синоптиците отричаха през нощта над града да е минавал ураган. А и никой нищо не беше усетил. Затова не разбраха как вековното дърво е било изтръгнато от парка заедно с корените си и какво правеше само на два метра от трупа на момчето.
Хвърчилото го нямаше.
Потъналите в скръб синигери разправяха, че го бил отмъкна някакъв малчуган, който странно приличал на онзи, който (някога) стреляше с прашка...