ЗАЩО, БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ?

 

Защо, Борислав Михайлов? Защо не искаш да подадеш оставка?

Защо не поиска да те запомним като футболен герой, а стана човек, който се е заинатил на поста си като президент на БФС?

Знам в журналистиката - не от всеки добър репортер става добър водещ. Сега вече знаем - не от всеки добър вратар става добър президент на БФС.

През лятото на 1994-та пеехме по улиците песни в твоя прослава, когато на Световното в щатите спасяваше дузпи и голови положения. Сега по същите улици пеят песни срещу теб с обидни квалификации.

Бях репортер на същия този стадион, който сега е под блокада от фенове и полция с водни оръдия, когато националния отбор се върна от САЩ и имаше всенародно посрещане. Сега не познавам човек, които да не иска оставката ти.

А как останах без глас на мача с Германия -  пак на този стадион в София, когато от 0:1 обърнахте на 2:1. А сега други са без глас освирквайки те.

Сега в центъра на София има хора с окървавени глави, изпочупени и горящи автомобили и погром, сякаш сме в Газа. Защото не подаваш оставка.

Направи го, Борислав Михайлов, подай оставка, иди си с мир, за да спре тази мъка - твоята лична и на националния отбор по футбол!

ВЪРНИ МЕ ОБРАТНО

 

От прозрачните рани на миналото,

от обратната страна на луната,

от неизреченото ми още име,

от онази грозна дупка във вратата...

 

От влака, който не намира гарата,

от балкона на твоето безвремие,

от онази плюнка върху тротоара,

от света, когато няма "мене"...

 

От наръфаното късче вчера,

от момиче, дето никого не чака,

от любезното ни лицемерие,

от дълбоките дебри на мрака...

 

Докато още слънцето блести -

върни ме, както можеш само ти.

 

Моля ти се многократно -

върни ме обратно.

Премиерата на „Някой, когото някога си обичала“ е на 25 май

 

              

    

Възможно ли е една стихосбирка да завърши с разказ? Да, казвам аз. Смесването на поезия и проза следва лайтмотива за любовта (в минало и в сегашно време) в новата ми стихосбирка „Някой, когото някога си обичала“.

Това e седмият ми поетичен сборник Премиерата на книгата е само ден след големия ден на българската книжовност 24 май – на 25 май, от 18.30 часа в Столичната библиотека, Американския център. 

Водещ на литературното събитие ще бъде Деляна Маринова-Джуди, която е мой приятел и астрален близнак. Литературна презентация на стихосбирката ще направи писателят Калин Терзийски. 

                       

СЪН СЪНУВАХ, МИЛА МОЯ

 

 

Беше тъжно празното легло – 

седнах аз на прашните тераси.

И полузаспал – с едно око – 

разговарях с някакви монаси.

 

Бяха се поспрели във нощта

и римуваха „луна“ и „песен“.

Заговориха ме ей така – 

от терасата стоях надвесен.

 

Те ми казаха, че любовта

съществува само на картина…

И не знам дали от това

нещо пред очите ми премина.

 

Беше сянка, беше тъмнина.

Беше само влага от целувка.

Беше вик за теб в нощта.

Беше като допир от прегръдка.

 

„Повече не вярвай в любовта“,

казаха ми някакви монаси.

Но щом затворих входната врата,

аз забравих прашните тераси…

 

Спомням си обаче тишина - 

тя ми каза, че не си сама.   

КРАДЛА НА МЕЧТИ

 

Ти не знаеш моята песен,

ти не вярваш в моето вчера.

Ти си мислиш, че пътят е лесен 

и че в мрака свещта ще намеря.

 

Ти не виждаш очите ми сини -

неподготвени за завистта.

Ти си мислиш, че в Рая градините 

крият само плода на греха.

Ти завиваш се с моята болка,

услужливо попиваш кръвта. 

Ти си дребната богомолка,

дето стъпква сърцето в пръстта.

 

Не, не вярвам, че това си ти.

Ти си просто крадла на мечти.

НЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОБАДИШ

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

не вярвах, че ще падне сняг.

Не вярвах, че в снега ливадите

на люляк ще ухаят пак.

 

Не вярвах, че ще помниш вчера,

не вярвах в знаци и лъжи,

не вярвах, че ще те намеря

там, където не си ти. 

 

Не вярвах в този свят за двама, 

не си мечтаех за крила,

не знаех утре, щом ме няма

дали ще си сама в нощта.

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

Не вярвах в пролетния сняг.

Не вярвах, че душите млади

ще вземат утрешния влак.

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

Но аз не ползвам телефон. 

Сложи бележка на оградата – 

ще мина в сивия балтон. 

 

Ще взема листа белоснежен - 

ще си направя с него лодка.

Но трябва тук да отбележа,

че в двора има черна котка…

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

И затова аз се обадих. 

БЕШЕ ЛИ ТЕ СТРАХ САМА?

Под дървото кестени се валят.

Под дивана - шума и слана.

Под прозорците мълчи трамваят.

Беше ли те страх сама?

 

Във очите ветрове притичват.

Търси ключ зазидана врата. 

Тази нощ забравих да обичам.

Беше ли сте страх сама?

 

По тапетите - следи от вчера.

А в антрето - скучна тишина.

Влизам в хола, за да те намеря.

Беше ли те страх сама?

 

Не носи след себе си тъма.

Беше ли те страх сама?

ДУШ

 

Когато си взимам душ преди лягане,
измивам от мен целия ден –
хора и улици,
срещи случайни 
и „трябва да се чуем да пием кафе“,
телефонни обещания,
бизнес разговори,
тихи погледи,
кратки утрини,
бързи обеди,
дълги словосъчетания,
непрочетени sms-и
неотворени мейли,
недовършени стихотворения...

Водата отмива всичко.

КАЗВАМ СЕ ИВО, 2022 Edit V.

Не отричай, че това лято е наше.

Не подреждай мечтите на пясъка.

Не изхвърляй празните чаши.

Не повтаряй на чайките крясъка.

Не разкъсвай снимки в морето.

Не търси зад завесите спомен.

Не заставай между брега и небето.

Не ме обричай да съм все бездомен.

Не си измисляй име красиво.

Лятото е многоточие.

Знаеш, че се казвам Иво

и на лятото, че съм отроче.

Не казвай, че е вече късно.

Името ми се пише без прекъсване.

ВЪЛНЕНИЕ

Вълна подир вълната тича.

Морето бърза да посрещне мен.

На плажа - слънчево момиче

предлага семки, лунички и тен.

Вълна подир вълната тича.

По пясъка - нетрайните следи.

Когато морската си тениска събличам,

след вятъра оставаш само ти.

Вълна подир вълната тича.

Не търся вече бара и чадър .

Под мрежата на сенките надничат

дни, в които бил съм по-добър.

Вълна подир вълната тича.

А аз забравих да обичам.