Скръбта е къщичка самотна

 

В нея можеш да се скриеш
от дъжда и любопитни думи.
Помниш ли, че там били сме ние -  
като ни излъга пълнолунието?

Там си насаме със всяка болка,
защитен от четири стени.
Там не съществуват „кой”, кога” и „колко”.
Аз живял съм там, живяла си и ти.

В къщата самотна на тъгата
всяка тухла помни моя вик.
Tи си на скръбта сестрата,
аз – изгубил се егоцентрик.

На самотен хълм самотна къща –
в нея аз скръбта прегръщам. 

 

antiCOVID

Слънце -
в житно зрънце.
Пясък -
като крясък.

Спи врабчето
под небето.
А морето
плаче, клетото.

Тихо лято.
Плахо ято.
Няма хора -
само маски и умора.

Сляпо куче в двора рови.
Времето е antiCOVID.

С ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ

 

Когато утрото се събуди,

когато влезем заедно в нов ден,

когато върнат се пеперудите,

когато гушне ме вик студен...

Когато маските са за другите,

когато споменът е вцепенен,

когато истина са заблудите,

когато никой не вярва в мен...

Когато паднат черти и граници,

когато полетът е отменен,

когато вече няма празници,

но всеки ден е Ден свещен...

...ще разбереш, че съм синът Христов -

с цялата ми любов.

ЧИЕ ИМЕ ОЧАКВАШ?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който е бил на дивана ти
или друг, с когото сте пили, докато съмне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който не знае думите "ние" и "двама"
или друг, взел ти сърцето, без да го върне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Моето име е кардиограмата ми.
Сърцебиенето ми кой ще прегърне?

Не си измисляй име красиво.
Казвам се Иво.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Но любовта ти е самата пропаст...
Опитвам се да разбера това,
докато твоите очи ме гледат кротко.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта,
но нямаме спасително въже.
Секундите текат като река...
Вземи дъха ми и го раздели на две.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Един вик само - и ще падне.
Защо ли спомням си сега неща,
от които да ми става гадно?!..

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
А любовта ти е сестра на Вечността.

дишай

няма време да косим тревата,
няма вече мостче над реката ти,
нямам 5 секунди разкаяние,
няма ни на селфи двамата.

няма тишина във тази стая,
няма вече сенки от трамваите,
няма термометри и заблуди,
няма ги и маските на другите.

няма вик във празното легло,
няма страх във моето око,
няма кой да ми даде разпятие,
няма смисъл да сме непознати.

но дишай, моя любов,
дишай...

вдишай. издишай.
вдишай... издишай...

ПРЕМИЕРА: "ТАРА & AЗ"

Само този, който е гледал или гледа вкъщи куче или котка, знае как животните стават част от семейството и грижата за тях ни променя, правейки ни по-отговорни и отдадени – и към тях, и към любимите ни хора.

Истории за много радостни моменти и пакости разказвам в новата си книга „ТАРА & АЗ”. Романът, издание на „Лексикон”, излезе само няколко дни преди вирусът да затвори целия свят. Затова отложихме представянето за по-добри времена. И това ще се случи на 7 юли от 18.30 ч. на откритата лятна сцена на театър „София”.

За премиерата съм поканил много мои приятели известни личности, замиващи се с изкуство, които имат домашни любимци.

Казват, че кучето е сърце, обвито в козина. И когато в живота ти влезе едно малко паленце, готово да прави всякакви бели и лудории, за които не си и подозирал, в началото му се ядосваш. После – полагайки ден след ден грижи за отглеждането му, разбираш, че дори когато му се ядосваш, то е защото те е грижа за него. И един ден – най-неочаквано за тебе самия, си даваш сметка, че го обичаш...

Преди една година Тара отиде да тича по небесните поляни, малко преди да завърша книгата.

ТВОИТЕ ОЧИ

Твоите очи
уморени легнаха до мен,
но защо мълчим
като вик на осем разделен.

И защо не спим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на мрака и на светлина.

Твоите очи
крият се зад маски и лъжи.
Как ще продължим,
без със тебе да се нараним?

В твоите очи
всяка сутрин будят ме звезди.
В твоите очи
скрили сме се само аз и ти.

Накъде вървим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на Одата на радостта.

Твоите очи
може утре да не са до мен.
Но сега да спим.
Скрих се в тебе като вик смутен.

- - -

Поех дълбоко дъх и съм готов -
дишай и за мен, моя любов.
 

МОЛБА

Когато вятърът забрави песента си,
когато завалят узрели круши,
когато, скрити в чуждото нещастие,
прегръщаме утеха и бездушие...

Когато маските усмивка скрият,
когато за очите няма скришно,
когато варварите днес сме ние,
когато не остане Нищо...

Когато дните изтърколят се в тревата -
в нозете на усмихнато момиче,
тогава идва време за разплатата...
Но моля те само: обичай ме!

Гергьовден 2020

(after lockdown version)

Заблеяло агънце. След него - овцете.

А в този момент Бог си миел ръцете –

изпуснал сапуна, водата разлял

и паднал сапунът му в земната кал…

---

Изплетох венец за гергьовското агне,

наточих си ножа, страха си заклах.

Ламята я няма. Ще чакам до пладне.

Ламя да убиеш нали не е грях?

Поведох към кръчмата цялото стадо,

не исках във храма да сторя курбан.

Овцете заблеяха -  май че от радост,

петлите пропяха: „Горкият Йоан!“

Петлите са прави. И аз за утеха

налях си във чашата божия кръв,

разчувствах се нещо, захвърлих си дрехата

и срязах на утрото пъпната връв.

Изля се над мене небето тогава,

роди младенец със небесни очи.
Пових го в усмивка, предрекох му слава,

за негово здраве после отпих.

Ламята я няма на входа на храма,

измих го със спирт и с ябълков цвят.

Коронавирусът е световна драма…
И кръстих го Георги – на моя брат.