Подаръци за всички...

Някои вече я получиха. Към други още пътува, заради натовареността на празничната поща... Можете да поръчате новата ми книга или на лично съобщение, или на мейл karantina@dir.bg - цена 10.00 лв. Всеки, който направи заявка, ще получи празничен подарък - още една моя книга. Коледа мина, но идва Нова година, а после и цяла поредица празнични имени дни...

🍀💝🥂🎁🎄

ИСТИНИ

Казваш, че обичаш

(но ще разбера).

Днес към мен не тичаш

(но ще разбера).

Криеш си очите

(но ще разбера).

Пренареждаш дните

(но ще разбера).

 

Галиш чувства чужди

(но ще разбера).

Тайните възбуждат

(но ще разбера).

Маските са нови

(но ще разбера).

Сърцето - на олово

(но ще разбера).

 

Гушкаш сенки сиви

(но ще разбера).

Думите - фалшиви

(но ще разбера).

Казваш ми "любими"

(но ще разбера).

Бълнуваш чуждо име.

Но ще разбера.

 

Още днес.

ЛЮБОВТА...

 

И във времена на пандемия и на карантина я има.

Да даваш Любов и да получаваш Любов е Спасение.

Само тя е по-силна от болка, болести и Раздяла...

Имам удоволствието да обява предстоящата поява на една книга, която искам да бъде коледен подарък в дни на изпитания - новата ми стихосбирка "Любов по време на карантината".

Кога и как - ще информирам съвсем скоро.

 

сърцето ти

Чух сърцето ти да бие

във бездънна тишина...

Не вярвам вече във магиите,

но вярвам още в любовта.

И вярвам, че във мрака има

и страх, и нежна светлина.

Рисувам без бои картината,

която бях ти обещал.

Сърцето ти ще ме погали -

ранен, но смел тереадор...

Мечтите ми са портокалите

от твоя коледен декор.

Дочух сърцето ти да бие...

С това сърце живеем ние.

Преди милион години

художник

Boris Wolf

Обичах призори да те прегръщам

в прозрачната ни лятна къща.

Обичах тихичко да те целувам - 

преди към залеза да отпътувам.

Обичах да си спомням за очите ти -

небесни, верни и открити.

Обичах раните ти по коляното,

когато в слънчогледите се крихме двамата.

Обичахме да няма други хора 

и само ние да мълчим с умората.

Обичахме на “Лунната соната”

да газим чисто голи във тревата.  

Ще сложим ли отново коледна украса,

дори когато в кухнята е празна масата?

Навярно този вирус ще отмине...

Но минали са сякаш милион години.

Скръбта е къщичка самотна

 

В нея можеш да се скриеш
от дъжда и любопитни думи.
Помниш ли, че там били сме ние -  
като ни излъга пълнолунието?

Там си насаме със всяка болка,
защитен от четири стени.
Там не съществуват „кой”, кога” и „колко”.
Аз живял съм там, живяла си и ти.

В къщата самотна на тъгата
всяка тухла помни моя вик.
Tи си на скръбта сестрата,
аз – изгубил се егоцентрик.

На самотен хълм самотна къща –
в нея аз скръбта прегръщам. 

 

antiCOVID

Слънце -
в житно зрънце.
Пясък -
като крясък.

Спи врабчето
под небето.
А морето
плаче, клетото.

Тихо лято.
Плахо ято.
Няма хора -
само маски и умора.

Сляпо куче в двора рови.
Времето е antiCOVID.

С ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ

 

Когато утрото се събуди,

когато влезем заедно в нов ден,

когато върнат се пеперудите,

когато гушне ме вик студен...

Когато маските са за другите,

когато споменът е вцепенен,

когато истина са заблудите,

когато никой не вярва в мен...

Когато паднат черти и граници,

когато полетът е отменен,

когато вече няма празници,

но всеки ден е Ден свещен...

...ще разбереш, че съм синът Христов -

с цялата ми любов.

ЧИЕ ИМЕ ОЧАКВАШ?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който е бил на дивана ти
или друг, с когото сте пили, докато съмне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който не знае думите "ние" и "двама"
или друг, взел ти сърцето, без да го върне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Моето име е кардиограмата ми.
Сърцебиенето ми кой ще прегърне?

Не си измисляй име красиво.
Казвам се Иво.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Но любовта ти е самата пропаст...
Опитвам се да разбера това,
докато твоите очи ме гледат кротко.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта,
но нямаме спасително въже.
Секундите текат като река...
Вземи дъха ми и го раздели на две.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Един вик само - и ще падне.
Защо ли спомням си сега неща,
от които да ми става гадно?!..

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
А любовта ти е сестра на Вечността.