СЪН СЪНУВАХ, МИЛА МОЯ

 

 

Беше тъжно празното легло – 

седнах аз на прашните тераси.

И полузаспал – с едно око – 

разговарях с някакви монаси.

 

Бяха се поспрели във нощта

и римуваха „луна“ и „песен“.

Заговориха ме ей така – 

от терасата стоях надвесен.

 

Те ми казаха, че любовта

съществува само на картина…

И не знам дали от това

нещо пред очите ми премина.

 

Беше сянка, беше тъмнина.

Беше само влага от целувка.

Беше вик за теб в нощта.

Беше като допир от прегръдка.

 

„Повече не вярвай в любовта“,

казаха ми някакви монаси.

Но щом затворих входната врата,

аз забравих прашните тераси…

 

Спомням си обаче тишина - 

тя ми каза, че не си сама.   

КРАДЛА НА МЕЧТИ

 

Ти не знаеш моята песен,

ти не вярваш в моето вчера.

Ти си мислиш, че пътят е лесен 

и че в мрака свещта ще намеря.

 

Ти не виждаш очите ми сини -

неподготвени за завистта.

Ти си мислиш, че в Рая градините 

крият само плода на греха.

Ти завиваш се с моята болка,

услужливо попиваш кръвта. 

Ти си дребната богомолка,

дето стъпква сърцето в пръстта.

 

Не, не вярвам, че това си ти.

Ти си просто крадла на мечти.

НЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОБАДИШ

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

не вярвах, че ще падне сняг.

Не вярвах, че в снега ливадите

на люляк ще ухаят пак.

 

Не вярвах, че ще помниш вчера,

не вярвах в знаци и лъжи,

не вярвах, че ще те намеря

там, където не си ти. 

 

Не вярвах в този свят за двама, 

не си мечтаех за крила,

не знаех утре, щом ме няма

дали ще си сама в нощта.

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

Не вярвах в пролетния сняг.

Не вярвах, че душите млади

ще вземат утрешния влак.

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

Но аз не ползвам телефон. 

Сложи бележка на оградата – 

ще мина в сивия балтон. 

 

Ще взема листа белоснежен - 

ще си направя с него лодка.

Но трябва тук да отбележа,

че в двора има черна котка…

 

Не вярвах, че ще се обадиш.

И затова аз се обадих. 

БЕШЕ ЛИ ТЕ СТРАХ САМА?

Под дървото кестени се валят.

Под дивана - шума и слана.

Под прозорците мълчи трамваят.

Беше ли те страх сама?

 

Във очите ветрове притичват.

Търси ключ зазидана врата. 

Тази нощ забравих да обичам.

Беше ли сте страх сама?

 

По тапетите - следи от вчера.

А в антрето - скучна тишина.

Влизам в хола, за да те намеря.

Беше ли те страх сама?

 

Не носи след себе си тъма.

Беше ли те страх сама?

ДУШ

 

Когато си взимам душ преди лягане,
измивам от мен целия ден –
хора и улици,
срещи случайни 
и „трябва да се чуем да пием кафе“,
телефонни обещания,
бизнес разговори,
тихи погледи,
кратки утрини,
бързи обеди,
дълги словосъчетания,
непрочетени sms-и
неотворени мейли,
недовършени стихотворения...

Водата отмива всичко.

КАЗВАМ СЕ ИВО, 2022 Edit V.

Не отричай, че това лято е наше.

Не подреждай мечтите на пясъка.

Не изхвърляй празните чаши.

Не повтаряй на чайките крясъка.

Не разкъсвай снимки в морето.

Не търси зад завесите спомен.

Не заставай между брега и небето.

Не ме обричай да съм все бездомен.

Не си измисляй име красиво.

Лятото е многоточие.

Знаеш, че се казвам Иво

и на лятото, че съм отроче.

Не казвай, че е вече късно.

Името ми се пише без прекъсване.

ВЪЛНЕНИЕ

Вълна подир вълната тича.

Морето бърза да посрещне мен.

На плажа - слънчево момиче

предлага семки, лунички и тен.

Вълна подир вълната тича.

По пясъка - нетрайните следи.

Когато морската си тениска събличам,

след вятъра оставаш само ти.

Вълна подир вълната тича.

Не търся вече бара и чадър .

Под мрежата на сенките надничат

дни, в които бил съм по-добър.

Вълна подир вълната тича.

А аз забравих да обичам.

Любим сериал тръгва на 14 септември

Вече можем да гледаме първия трейлър за Сезон 5 на „Историята на прислужницата”, включващ смразяващ кавър на „Fighter“ на Кристина Агилера. Премиерата на сезона е на 14 септември по Hulu, с нови епизоди всяка сряда, съобщава zavedime.net.

ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

по Ханс Кристиан Андресен

 

Попитах листото безумно зелено

кой всяка вечер се моли за мене,

кой всеки залез на сън ме обрича.

кой в самотата до днес ме обича. 

 

Попитах листото безумно зелено - 

плахо във мрака заспало блажено – 

кой ме предаде, кой ме възкръсна 

във тишината на добата късна. 

 

Попитах листото безумно зелено

кой в тъмнината мисли за мене,

кой ми изплита риза с коприва,

кой ме целува, когато заспивам.

 

Птиците кръжат над тебе – 

11 князе са диви лебеди.

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

 

„Издигане на Кръста“, 1610 - Петер Паул Рубенс

На дланите – рани, като прозорец -
през тях е гледал гвоздеят. 

Нищо не знаят камбаните, 
но за Смъртта си говорят.

Вярата ми е погача - 

всеки чупи си от нея. 

На тръни се радват глупаците,

но само те знаят как да живеят.

 

Юда не иска да бъде предател,

иска да разцелува раните.
Иска да може да каже: „Брате,

нека пробият моите длани“.

 

Кръвта изтича, утрото плаче.

Няма наоколо никакви хора.

Само на хълма отсреща малко юначе

събира пирони, да ремонтира обора. 

 

Пророците самозвани 
стъпкаха всяко листенце надежда. 

На дланите – рани - като прозорец. 
И аз през него поглеждам.