От прозрачните рани на миналото,
от обратната страна на луната,
от неизреченото ми още име,
от онази грозна дупка във вратата...
От влака, който не намира гарата,
от балкона на твоето безвремие,
от онази плюнка върху тротоара,
от света, когато няма "мене"...
От наръфаното късче вчера,
от момиче, дето никого не чака,
от любезното ни лицемерие,
от дълбоките дебри на мрака...
Докато още слънцето блести -
върни ме, както можеш само ти.
Моля ти се многократно -
върни ме обратно.
Възможно ли е една стихосбирка да завърши с разказ? Да, казвам аз. Смесването на поезия и проза следва лайтмотива за любовта (в минало и в сегашно време) в новата ми стихосбирка „Някой, когото някога си обичала“.
Това e седмият ми поетичен сборник Премиерата на книгата е само ден след големия ден на българската книжовност 24 май – на 25 май, от 18.30 часа в Столичната библиотека, Американския център.
Водещ на литературното събитие ще бъде Деляна Маринова-Джуди, която е мой приятел и астрален близнак. Литературна презентация на стихосбирката ще направи писателят Калин Терзийски.
Беше тъжно празното легло –
седнах аз на прашните тераси.
И полузаспал – с едно око –
разговарях с някакви монаси.
Бяха се поспрели във нощта
и римуваха „луна“ и „песен“.
Заговориха ме ей така –
от терасата стоях надвесен.
Те ми казаха, че любовта
съществува само на картина…
И не знам дали от това
нещо пред очите ми премина.
Беше сянка, беше тъмнина.
Беше само влага от целувка.
Беше вик за теб в нощта.
Беше като допир от прегръдка.
„Повече не вярвай в любовта“,
казаха ми някакви монаси.
Но щом затворих входната врата,
аз забравих прашните тераси…
Спомням си обаче тишина -
тя ми каза, че не си сама.
Ти не знаеш моята песен,
ти не вярваш в моето вчера.
Ти си мислиш, че пътят е лесен
и че в мрака свещта ще намеря.
Ти не виждаш очите ми сини -
неподготвени за завистта.
Ти си мислиш, че в Рая градините
крият само плода на греха.
Ти завиваш се с моята болка,
услужливо попиваш кръвта.
Ти си дребната богомолка,
дето стъпква сърцето в пръстта.
Не, не вярвам, че това си ти.
Ти си просто крадла на мечти.
Не вярвах, че ще се обадиш.
не вярвах, че ще падне сняг.
Не вярвах, че в снега ливадите
на люляк ще ухаят пак.
Не вярвах, че ще помниш вчера,
не вярвах в знаци и лъжи,
не вярвах, че ще те намеря
там, където не си ти.
Не вярвах в този свят за двама,
не си мечтаех за крила,
не знаех утре, щом ме няма
дали ще си сама в нощта.
Не вярвах, че ще се обадиш.
Не вярвах в пролетния сняг.
Не вярвах, че душите млади
ще вземат утрешния влак.
Не вярвах, че ще се обадиш.
Но аз не ползвам телефон.
Сложи бележка на оградата –
ще мина в сивия балтон.
Ще взема листа белоснежен -
ще си направя с него лодка.
Но трябва тук да отбележа,
че в двора има черна котка…
Не вярвах, че ще се обадиш.
И затова аз се обадих.
Под дървото кестени се валят.
Под дивана - шума и слана.
Под прозорците мълчи трамваят.
Беше ли те страх сама?
Във очите ветрове притичват.
Търси ключ зазидана врата.
Тази нощ забравих да обичам.
Беше ли сте страх сама?
По тапетите - следи от вчера.
А в антрето - скучна тишина.
Влизам в хола, за да те намеря.
Беше ли те страх сама?
Не носи след себе си тъма.
Беше ли те страх сама?
Когато си взимам душ преди лягане,
измивам от мен целия ден –
хора и улици,
срещи случайни
и „трябва да се чуем да пием кафе“,
телефонни обещания,
бизнес разговори,
тихи погледи,
кратки утрини,
бързи обеди,
дълги словосъчетания,
непрочетени sms-и
неотворени мейли,
недовършени стихотворения...
Водата отмива всичко.
Вече можем да гледаме първия трейлър за Сезон 5 на „Историята на прислужницата”, включващ смразяващ кавър на „Fighter“ на Кристина Агилера. Премиерата на сезона е на 14 септември по Hulu, с нови епизоди всяка сряда, съобщава zavedime.net.
