Безимен

re-edit 

Казваш ми „мило“,

но това няма значение.

Казваш „любими“ –

по задължение.

Казваш ми “скъпи”,

но нищо не струвам.

И знам колко пъти

сме се престрували.

Уморих се да бъда “онзи”,

уморих се от празнодумие.

Словесните пози

са... за “разумните”...

Не ми звъни.

Не ми пиши.

Не споменавай името ми.

Аз съм безимен за тебе. 

The Other Side

Бил ли си от другата страна?

Усещал ли си самотата

на разделителната линия?

Виждал ли си несъществуването ти

в хорските очи?

Бил ли си от другата страна?

Липсвал ли си на любим човек

преди изгрев слънце?

Намирал ли си се пред заключена врата,

през която само ти не можеш да минеш?

Бил ли си от другата страна?

От другата страна на пътя –

в запустялата кръчма отсреща.

От другата страна на завесата,

която пада още преди последните аплаузи.

От другата страна на стената,

опазила тайната на двама влюбени.

Бил ли си от другата страна?

Прекрачвал си някога самоуверено

през прага на мрака?

Боляло ли те е ожулено коляното,

падайки във бездната на отчуждението?

Бил ли си от другата страна?

От другата страна на светлината –

замижал с очите срещу слънцето.

От другата страна на пощенската марка, 

където е мокро и лепкаво…

От другата страна на ключалката,

която допуска само един ключ. 

Вървял ли си някога редом

до самия себе си,

виждайки себе си?

Аз съм вървял. 

The Nightwatch

Рембранд ван Рейн, "Нощна стажа"












Мълчанието на нощта
под прозореца ми
марширува.

Благодаря за 2013-та!

Благодаря за 2013-та!

Това беше една от най-динамичните ми години през последното десетилетие. За 12 месеца преживях толкова много неща, които други хора не преживяват и за 12 години. Бях ритнат, беше ми подадена ръка, бях ритнат втори път, стиснах зъби, изправих се, направих няколко крачки, продължих да вървя. Keep walking. И така - до края на 2013-та... 

Благодаря от цялото си сърце на хората, които бяха да мен, които ме обичаха и ме обичат. Обичам ги и аз. 

Само след 48 часа започва 2014-та...

Наздраве за приятелите! 

Never Let Me Go

Не ме оставяй сам – като листо на вятъра.

Не позволявай на мравуняка да се засели вкъщи.

Не пренебрегвай спомените във брадата ми.

Не ме обричай на безплодните полярни нощи.

Не ме оставяй сам – като бездомника на „Графа“.

Не ме проклинай с бъдеще безцветно.

Не подминавай сянката ми, дето все те чака.

Не може ризите във гардероба ми да бъдат само летни.

Не ме оставяй сам - износен и протрит.

Носи ме всеки ден като онази тениска лилава.

Нека наистина бъда последната клечка кибрит.

Моля те, никога не ме изоставяй!

Без любовта

Не мога аз така

без твоята ръка

да търся светлина.

Без любовта.  

Лъжата е лъжа,

не вярваш във това.    

Без образ, без лица.   

Без любовта. 

Не знаех, че си ти -

останах без очи,

без думи и мечти.

Без любовта. 

Не спира да вали -

луната заслепи,

нощта наклевети.

Без любовта. 

Съня делим на три…

А ти ме разори.

Не млъквай, говори!

Без любовта. 

Не мога да заспя,

не мога да крещя.

Не вярвам в любовта.

Без любовта.

“Li4no moi Ivo”

Ти ме обичаше толкова много.

И нямаше нужда да ми го казваш.

Виждах го в усмивката ти.

Усещах го в сърцето ти,

което пулсираше, 

залепено за моето нощем.

Ти ме обичаше толкова много.

И нямаше нужда да ми го показваш.

Любовта ти ме озаряваше  

с първите лъчи на слънцето.

Чувах я в думите ти,

когато произнасяше 

моето име.

Ти ме обичаше толкова много.

И нямаше нужда да го доказваш.

Аргументите на влюбването

нямат стойност,

ако в очите я нямаше

тази безкрайна синева

на пролетно небе.

   

Ти ме обичаше толкова много.

И аз знаех, че е така

от момента, в който ми каза,

че в телефона ти моят номер

е записан под името

Li4no moi Ivo.