Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

сряда, 7 март 2012 г.

Next week


























Премиера на романа OMG и на сборника с разкази De Puta Madre в Барселона.

17 март, 18.00 ч. - Асоциация „Къща Тракия, България в Каталуния”.

петък, 2 март 2012 г.

Стая за тъга



















Влязох в езерото със акули -
Ъгълът на времето е нулев. 
Разумът подремва под смокиня. 
Нощем слънцето е просякиня. 
Искам да остана сам във стаята, 
Сам и тъжен, за да се покая.
Едичната килия е душата ми - 
По стените й пълзят предатели. 
Рискът да си тръгна е пресметнат – 
Има смисъл от беззъба клетва. 
Моля те, не ми мъти водата - 
Екзистенциално, за отплата. 
Не, не влизай в мойта стая - 
Егоист съм, там съм скрил безкрая.

вторник, 28 февруари 2012 г.

L.O.V.E.N.D.



















Толкова много те обичам,
че не знам какво ще стане,
когато спреш да ме целуваш,
когато ми завехнат раните.

Толкова много те обичам –
направо си нямам понятие
как ще минавам през дните ми,
нарамил чука и разпятието.

Толкова много те обичам,
че не мога да си представя
колко вода ще изплача,
облечен в тениска лилава.

Толкова много те обичам...
Звучеше ми невероятно,
че може любовта да изветрее -
като шише с парфюм познат.

Толкова много те обичам,
че не зная какво ще направя
когато звънна на несъществуващ номер
или някой ме прати по дяволите.

Толкова много те обичам –
и от сърце ти го казвам.
Обичам те до сърцебиене -
и дано да не е напразно.

Толкова много те обичам...
А ти обичаш ли ме?

omg cup



понеделник, 27 февруари 2012 г.

Сбогом


















Видях в очите ти, че си тръгваш.
Видях прахта по обувките.
Видях, че е десет без нещо.
Видях как спряхме с преструвките.
Видях по устните, че си тръгваш –
видях, че съхнеха нецелувани.
Видях как тролея изпусна.
Видях колко много ти струва.
Видях по ръцете ти, че си тръгваш –
дланта ти беше потна през зимата.
Видях, че си тръгваш без мене.

Но не видях - на ъгъла бяхме трима.

петък, 17 февруари 2012 г.

О, мойко моя, родино мила...
























В края на тази седмица се навършват 139 години от Смъртта на Апостола. Но представете си следната утопична ситуация ...
Годината е 2012-та.
Спасен с машина на времето от бесилото, Левски седи в кабинета си на Дондуков № 1 и разлиства някакви книжа на бюрото. Мисли си за тая чиста и свата република, за която се бореше. Спомня си, че ако спечели – печелят всички, ако изгуби – губи само себе си. Замисля се за саможертвата и има ли тя почва в 21 век.
Млада секретарка с ноктопластика и блузка с хубаво деколте влиза в кабинета притеснено и казва : Пуснете си телевизора.
Левски щраква с дистанционното и попада на репортаж от пресконференция на директора на НЗОК Нели Нешева, която агресивно и влюбена в самата себе си обяснява какъв голям труд е положила, как цени труда си и затова не е срамно, че си е писала бонус над 12 хил. лв. за 2011-та.
Гледа Левски и не вярва на очите си. Гледа и се чуди – аз ли я сложих тая Нели за шефка на касата?
Вдига Левски телефона, звъни на Нелито и й казва след 2 минути оставката й да бъде на бюрото му.
Бедната Нели в това време седи в кабинета си в касата и шие байрак. Мислела да го развее на поредната си пресконференция и да призове всички да си пишат бонуси.
Но Нелито нямало повече да бъде шефка на касата, защото министър- председателят Васил Левски я уволни преди 1 минута...

Ето такава утопия сънувах миналата нощ и се събудих облян в пот от мисълта, че в реалната България Нели Нешева ще продължава да ръководи НЗОК, без да смятам колко вноски на безработни по 16.80 лв. се побират във въпросния бонус от 12 хил. и нещо лева, без да се чудя как може да няма пари за операции на деца, но да има бонуси.
Но защо ли се чудя. Аз отдавна знам, че живеем в чудна държавичка.


- - -

Само 1 час след този пост Нели Нешева подаде оставка. Не заради моя коментар де ;)

петък, 10 февруари 2012 г.

Coming this spring



неделя, 5 февруари 2012 г.

Когато те харесвам...





















Когато те харесвам,
искам да те харесвам
цялата.

Нощем,
докато заспивам във скута ти,
сутрин,
когато целуваш клепачите ми.

Ти знаеш, че те харесвам.
И те харесвам
цялата.

Седнала до мен
на затрупаната със сняг пейка,
прегърнала сърцето ми,
когато заедно слушаме мрака.

Харесвам те
цялата.

Сочните устни,
аромата на кожата,
синевата в очите ти
и вкуса на череши по устните.

Харесвах те цялата.
И никога не спрях
да те харесвам.

Дори когато онази вечер
взе любовта ми,
проста я на кухненската маса
и я направи на салата.
Гарнира и с не-любов
и няколко капки оцет.

Никога не престанах
да те харесвам.

Въпреки че последната Коледа
беше самотна.
И въпреки неизпратените смс-и,
които ти написах наум.

Харесвам те.
Обичам те.

Питам се само
дали и ти ме харесваш,
ако вече не ме обичаш...

И цял живот ли ще бъде така?

----
* текстът участва в любовния конкурс на EasyJet за 14-ти февруари

понеделник, 30 януари 2012 г.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG