Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 5 юни 2020 г.

ПРЕМИЕРА: "ТАРА & AЗ"


























Само този, който е гледал или гледа вкъщи куче или котка, знае как животните стават част от семейството и грижата за тях ни променя, правейки ни по-отговорни и отдадени – и към тях, и към любимите ни хора.
Истории за много радостни моменти и пакости разказвам в новата си книга „ТАРА & АЗ”. Романът, издание на „Лексикон”, излезе само няколко дни преди вирусът да затвори целия свят. Затова отложихме представянето за по-добри времена. И това ще се случи на 7 юли от 18.30 ч. на откритата лятна сцена на театър „София”.
За премиерата съм поканил много мои приятели известни личности, замиващи се с изкуство, които имат домашни любимци.
Казват, че кучето е сърце, обвито в козина. И когато в живота ти влезе едно малко паленце, готово да прави всякакви бели и лудории, за които не си и подозирал, в началото му се ядосваш. После – полагайки ден след ден грижи за отглеждането му, разбираш, че дори когато му се ядосваш, то е защото те е грижа за него. И един ден – най-неочаквано за тебе самия, си даваш сметка, че го обичаш...
Преди една година Тара отиде да тича по небесните поляни, малко преди да завърша книгата.






неделя, 31 май 2020 г.

ТВОИТЕ ОЧИ


















Твоите очи
уморени легнаха до мен,
но защо мълчим
като вик на осем разделен.

И защо не спим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на мрака и на светлина.

Твоите очи
крият се зад маски и лъжи.
Как ще продължим,
без със тебе да се нараним?

В твоите очи
всяка сутрин будят ме звезди.
В твоите очи
скрили сме се само аз и ти.

Накъде вървим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на Одата на радостта.

Твоите очи
може утре да не са до мен.
Но сега да спим.
Скрих се в тебе като вик смутен.

- - -

Поех дълбоко дъх и съм готов -
дишай и за мен, моя любов.
 



четвъртък, 7 май 2020 г.

МОЛБА



















Когато вятърът забрави песента си,
когато завалят узрели круши,
когато, скрити в чуждото нещастие,
прегръщаме утеха и бездушие...

Когато маските усмивка скрият,
когато за очите няма скришно,
когато варварите днес сме ние,
когато не остане Нищо...

Когато дните изтърколят се в тревата -
в нозете на усмихнато момиче,
тогава идва време за разплатата...
Но моля те само: обичай ме!



сряда, 6 май 2020 г.

Гергьовден 2020

(after lockdown version)


























Заблеяло агънце. След него - овцете.
А в този момент Бог си миел ръцете –
изпуснал сапуна, водата разлял
и паднал сапунът му в земната кал…

---

Изплетох венец за гергьовското агне,
наточих си ножа, страха си заклах.
Ламята я няма. Ще чакам до пладне.
Ламя да убиеш нали не е грях?
Поведох към кръчмата цялото стадо,
не исках във храма да сторя курбан.
Овцете заблеяха -  май че от радост,
петлите пропяха: „Горкият Йоан!“
Петлите са прави. И аз за утеха
налях си във чашата божия кръв,
разчувствах се нещо, захвърлих си дрехата
и срязах на утрото пъпната връв.
Изля се над мене небето тогава,
роди младенец със небесни очи.
Пових го в усмивка, предрекох му слава,
за негово здраве после отпих.

Ламята я няма на входа на храма,
измих го със спирт и с ябълков цвят.
Коронавирусът е световна драма…
И кръстих го Георги – на моя брат.



сряда, 29 април 2020 г.

ЦИКЪЛ "КАРАНТИНА"


ЦЕЛУНА МЕ ПРЕЗ МАСКАТА
(Любов по време на коронавируса)


Целуна ме през маската на срам и грях,
когато утринната светлина се стри на прах.

Целуна ме през маската на хорските очи,
когато празнодумието почна да горчи.

Целуна ме през маска на любов и на омраза,
когато свръхзапаси с боб преборваха заразата.

Целуна ме през маската на срам и грях.
Целувай ме. Не можем да живеем като тях.




















ПРАЗНИ УЛИЦИ


Празни улици.
Пълна тенекиена кутия с грах.

Празни улици.
Пълна торба с покупки.

Празни улици.
Пълнометражен филм.

Празни улици.
Пълнолуние.

Празни улици.
Пълна лудница.

Празни улици.
Пълни глупости.

Празни улици.
Пълно момче върви по празните улици.

Празно е.
А скоро е празник.





КАРАНТИНА 


слънцето си бърка във носа.
ябълкова клонка се препича.
на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.

на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.
дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".

дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".
карантина спря света.
но не спря едно момиче.

карантина спря света.
но не спря едно момиче.
на балкона то сега сади цветя,
за да може утре да обича.



















ЛАЗАРОВДЕН 2020
(lockdown version)


В кошницата
с яйцата –
разплата.

На масата
подредена –
мигрена.

В очите
безлични –
птички.

Люлякът
замириса -
без смисъл.

На стената - 
пролетна картина.
Пред вратата - карантина.

Без целувки 
и без ласки.
Само маски. 

Ето Го, идва. 
Преди Голгота.
Да донесе надежда на хората.

Стани, Лазаре!
Пролетта е несретница, 
но утре е Цветница.





















КАРАНТИНА
short story


Карантина тихо пристъпи в антрето, което натрапчиво миришеше на дезинфектант. Събувайки се, залитна. Беше имала тежък ден. Беше минала по много улици, огрени от слънцето, но пусти. Беше набрала лалета от парка и никой не я спря...

Карантина Петрова целуна мъжа и седна до него да слуша брифинга на генерала.
Карантина Петрова беше сляпа.




четвъртък, 16 април 2020 г.

КАРАНТИНА








Карантина тихо пристъпи в антрето, което натрапчиво миришеше на дезинфектант. Събувайки се, залитна. Беше имала тежък ден. Беше минала по много улици, огрени от слънцето, но пусти. Беше набрала лалета от парка и никой не я спря...
Карантина Петрова целуна мъжа и седна до него да слуша брифинга на генерала.
Карантина Петрова беше сляпа.

неделя, 12 април 2020 г.

ПОДАРЕТЕ СИ ПОЕЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНАТА

Тази пролет вирусът ни затвори в домовете ни, радваме се на цъфналите дървета от балконите. Вкъщи можем да правим доста неща, вместо да скучаем или да се предаваме на паниката. 
Ако ви се чете, и то поезия, тази пролет, по време на социалната и пространствената ни изолация, подарявам за четене моята последна стихосбирка - "50 нюанса с Иво" , 2016 г., ИК "Синева".
Можете да изтеглите цялото съдържание като pdf файл от този линк -

https://www.keepandshare.com/doc21/111602/50-s-ivo-forprint-hires-pdf-384k?da=y


Приятно четене и до скорошни срещи, очи в очи.

събота, 11 април 2020 г.

ЛАЗАРОВДЕН 2020























(lockdown version)

В кошницата
с яйцата –
разплата.

На масата
подредена –
мигрена.

В очите
безлични –
птички.

Люлякът
замириса -
без смисъл.


На стената - 
пролетна картина.
Пред вратата - карантина.

Без целувки 
и без ласки.
Само маски. 

Ето Го, идва. 
Преди Голгота.
Да донесе надежда на хората.

Стани, Лазаре!
Пролетта е несретница, 
но утре е Цветница.

вторник, 7 април 2020 г.

КАРАНТИНА


















слънцето си бърка във носа.
ябълкова клонка се препича.
на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.

на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.
дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".

дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".
карантина спря света.
но не спря едно момиче.

карантина спря света.
но не спря едно момиче.
на балкона то сега сади цветя,
за да може утре да обича.




събота, 28 март 2020 г.

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА СВЕТА















Спомняте ли си последния ден в трети клас? Когато от детските игри, съчетани със старателно изписване на букви,  преминахме към света на по-големите? А последното лято преди да влезем в пубертета? Преди първата нощна еякулация, преди първия цикъл. Спомняте ли си последния училищен звънец? Когато броим 1,2,3,4... – радостни, че завършваме даскалото и навлизаме в живота, без да знаем какво ни готви същият този живот. Че като пълнолетни граждани ще имаме много свободи, но и много отговорности и ще трябва да носим белезите на всеки направен или ненаправен избор.
А ние, които сме били войници, спомняме ли си последния ден в казармата? Когато събличаш зелената лятна и кафяната зимна униформа, унифициращата те с десетки други като теб – полумомчета, полумъже. Когато изтърсваш последната кал от дългото пълзене в нивата, тренирайки как отблъскваш диверсанти, нахлули на родна територия...
Спомняме ли си последния учебен ден в университета, когато с дипломите в джоба си мислехме, че сме по-умни и по-подготвени за същия този живот, към който тичахме като обезумели след последния училищен звънец.
Спомняме ли си последната целувка с любим човек, когато знаем, че всичко вече е свършило, но не смеем да му го кажем, а чакаме да си тръгнем, за да изпратим смс с краткото: “нека останем само приятели”?
Спомняме ли си последното сбогом до ковчега на близки и приятели, отшили си внезапно, за секунди. Сбогуваме, което ще ни отрезви и ще ни накара или да бъдем по отворени в любовта си към околните, или ще ни травмира трайно, докато стигнем до ръба...
Спомняме ли си всяка изживяна радост, всяка мъка – споделили живота ни през всичките тези години?
Напоследък човечеството е изправено пред огромното изпитание да се пребори с един вирус. Епидемия, каквато никога досега не е разтърсвала удобния, уютен свят, който си бяхме създали. Затворени сред четирите стени на домовете ни, в изолация – социална и пространстеван, у мнозина се отприщват депресиращи помисли за последните дни на света. За пагубни последствия. За много смърт. За безсилие.
Но всеки ден на света е последен от човешката история. Утре е нов ден. Всяка утрин, когато се будим, ние сме благодарни, че имаме още един, нов ден на земята. Когато бях дете, се страхувах, че зимата ще продължи вечно и никога повече няма да има пролет. Че слънцето никога повече няма за изгрее и ще настане вечна нощ. Страхът е в мислите ни. Психоаналитичната теория разглежда идеята за Мисълта за Смъртта и за това как всеки ден ние издигаме стени срещу тази мисъл, за да избягаме от нея, да я отблъснем, ангажирайки ума си с понякога  дребни и  незначителни проблеми, които отклоняват мислите ни в друга посока.
Но и последните дни ще отминат. Защото винаги ще има утре. И ще продължим напред – както след последния училищен звънец, след последната раздяла, след последното сбогом... Затова трябва да бъдем отговорни и да не мрънкаме, че сме си вкъщи. Можем да правим толкова много полезни неща, докато чакаме карантината да отмине. Можем да четем, да учим езици, да гледаме любими филми и концерти, да разглеждаме виртуални експозиции на световни музеи. Но трябва да останем същите оптимисти – като онези деца, бързащи към живота. Този живот е наш и ние сме отговорни за всеки един ден от него.  

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG