Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 5 февруари 2021 г.

ЗА ПЪТЯ НА МЕЧТИТЕ















Уважаваме ли смелите хора приживе или предпочитаме да ги хулим, когато те следват мечтите си? Обичаме ли любите хора приживе или пеем печални песни и сипем онлайн мили думи едва когато си отидат от този свят? Който има мечта - той не знае прегради, бленува върхове. Който обича, той не може да бъде спрян от лоши погледи и думи. Кой има нужда от посмъртни славословия? Никой. Всички бихме се радвали на подкрепа, докато крачим по тази земя. Останалото е мълчание.

вторник, 29 декември 2020 г.

Подаръци за всички...

Някои вече я получиха. Към други още пътува, заради натовареността на празничната поща... Можете да поръчате новата ми книга или на лично съобщение, или на мейл karantina@dir.bg - цена 10.00 лв. Всеки, който направи заявка, ще получи празничен подарък - още една моя книга. Коледа мина, но идва Нова година, а после и цяла поредица празнични имени дни...
🍀💝🥂🎁🎄

неделя, 27 декември 2020 г.

ИСТИНИ












Казваш, че обичаш

(но ще разбера).

Днес към мен не тичаш

(но ще разбера).

Криеш си очите

(но ще разбера).

Пренареждаш дните

(но ще разбера).

 

Галиш чувства чужди

(но ще разбера).

Тайните възбуждат

(но ще разбера).

Маските са нови

(но ще разбера).

Сърцето - на олово

(но ще разбера).

 

Гушкаш сенки сиви

(но ще разбера).

Думите - фалшиви

(но ще разбера).

Казваш ми "любими"

(но ще разбера).

Бълнуваш чуждо име.

Но ще разбера.

 

Още днес.

сряда, 9 декември 2020 г.

ЛЮБОВТА...

 

И във времена на пандемия и на карантина я има.

Да даваш Любов и да получаваш Любов е Спасение.

Само тя е по-силна от болка, болести и Раздяла...

Имам удоволствието да обява предстоящата поява на една книга, която искам да бъде коледен подарък в дни на изпитания - новата ми стихосбирка "Любов по време на карантината".

Кога и как - ще информирам съвсем скоро.

 

четвъртък, 19 ноември 2020 г.

сърцето ти

Чух сърцето ти да бие
във бездънна тишина...
Не вярвам вече във магиите,
но вярвам още в любовта.

И вярвам, че във мрака има
и страх, и нежна светлина.
Рисувам без бои картината,
която бях ти обещал.

Сърцето ти ще ме погали -
ранен, но смел тереадор...
Мечтите ми са портокалите
от твоя коледен декор.

Дочух сърцето ти да бие...
С това сърце живеем ние.

петък, 13 ноември 2020 г.

Преди милион години








художник
Boris Wolf












Обичах призори да те прегръщам
в прозрачната ни лятна къща.

Обичах тихичко да те целувам - 
преди към залеза да отпътувам.

Обичах да си спомням за очите ти -
небесни, верни и открити.

Обичах раните ти по коляното,
когато в слънчогледите се крихме двамата.

Обичахме да няма други хора 
и само ние да мълчим с умората.

Обичахме на “Лунната соната”
да газим чисто голи във тревата.  

Ще сложим ли отново коледна украса,
дори когато в кухнята е празна масата?

Навярно този вирус ще отмине...
Но минали са сякаш милион години.

сряда, 7 октомври 2020 г.

Скръбта е къщичка самотна

 











В нея можеш да се скриеш
от дъжда и любопитни думи.
Помниш ли, че там били сме ние -  
като ни излъга пълнолунието?

Там си насаме със всяка болка,
защитен от четири стени.
Там не съществуват „кой”, кога” и „колко”.
Аз живял съм там, живяла си и ти.

В къщата самотна на тъгата
всяка тухла помни моя вик.
Tи си на скръбта сестрата,
аз – изгубил се егоцентрик.

На самотен хълм самотна къща –
в нея аз скръбта прегръщам. 

 


сряда, 19 август 2020 г.

antiCOVID

Слънце -
в житно зрънце.
Пясък -
като крясък.

Спи врабчето
под небето.
А морето
плаче, клетото.

Тихо лято.
Плахо ято.
Няма хора -
само маски и умора.

Сляпо куче в двора рови.
Времето е antiCOVID.

вторник, 4 август 2020 г.

С ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ

 











Когато утрото се събуди,
когато влезем заедно в нов ден,
когато върнат се пеперудите,
когато гушне ме вик студен...

Когато маските са за другите,
когато споменът е вцепенен,
когато истина са заблудите,
когато никой не вярва в мен...

Когато паднат черти и граници,
когато полетът е отменен,
когато вече няма празници,
но всеки ден е Ден свещен...

...ще разбереш, че съм синът Христов -
с цялата ми любов.

събота, 18 юли 2020 г.

ЧИЕ ИМЕ ОЧАКВАШ?












Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който е бил на дивана ти
или друг, с когото сте пили, докато съмне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който не знае думите "ние" и "двама"
или друг, взел ти сърцето, без да го върне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Моето име е кардиограмата ми.
Сърцебиенето ми кой ще прегърне?

Не си измисляй име красиво.
Казвам се Иво.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG