me

me

моите книги

моите книги

Broken Heart TV

вторник, 19 юни 2018 г.

На брега на Северно море




















На брега на Северно море 
седнах да почакам лятото. 
Бях спокоен, беше ми добре,
нямаше да тичам подир ятото.

На брега на Северно море
седнах да побъбря с тишината.
Нямаше кой друг да разбере  - 
аз и тя си знаехме цената.

На брега на Северно море
седнах да вечерям със зората.
Бях като ранен елен – 
лутащ се между рогата си.

На брега на Северно море
играехме с морето на шише.

неделя, 10 юни 2018 г.

All My Sins



















I’ll die for my sins
But I have no blame.
The scars on my skin
Repeat it again.

I’ll do my best
Pray day & night.
But I need a rest - 
After five.

Over my head -
А halo of a saint.
I bring a piece of bread
For all poor and insane.

Kiss me tonight, 
Forgive my sins.
Everything will be alright –
It just now begins. 

Go on, take a bow -
I’ll sit on the throne.
You are my pillow,
I am your son.

петък, 8 юни 2018 г.

Salvation












Искам да върна часовника
преди да сложиш примката.
преди да заредиш куршума,
преди да изпиеш чашата,
преди нощта да свърши,
преди кошмарът да те изяде,
преди да се събудиш,
преди да разбереш, че ме обичаш,
преди очите ми да те намерят,
пред да познаеш болката,
преди слънцето да залезе,
преди да ме целунеш,
преди пълнолунието,
преди да се родя.

Искам да върна времето назад.
А то прегръща ми стрелките.

Never Give Up














Няма да се предам. 

Вълците са на входа.
В задния двор – неонацисти. 
Тролове дебнат за своя угода. 
Имам ли хапче за глисти?

Върколаци ми взимат мярката.
Добри жени - шият риза.
Боледувал съм едра шарка.
Няма нужда от епикриза. 

Утре ще срещна пак нарцисисти
и усмихнати лицемери.
Няма да се поддам на лъжите им.
Нямам такова намерение.

Вълците дебнат на входа. 
В кухнята плъзват предатели.
Недоверието е на мода.
Лесно забрави, че сме побрастими.

Нямам нужда от незаслужена слава.  
Най-тъмно е преди да зазоряване.

Лесно е да нямаш съвест и срам...
Но тoзи път няма да се предам.


P.S. Всяка нощ сънувам ужасни кошмари.
Единственият начин да се спася от тях,
е като ги разкажа...

събота, 2 юни 2018 г.

Страх ме е













Страхувам се,
че ще дойде ден, 
когато няма да помня 
името си.
Когато и ти
няма да го помниш.
Когато няма да помня лицето ти
очите ти, сърцебиенето ти.

Страхувам се,
че ще дойде ден,
когато няма помня пътя си – 
няма да знам на коя улица живея,
в коя кооперация,
на кой етаж. 
А ти няма да си спомниш
номера на телефона ми.

Страхувам се,
че ще дойде ден,
когато ще посрещнеш утрото
без мен.
И понеже няма да ме помниш - 
няма да ти липсвам.

Но най-много се страхувам,
че ще дойде ден,
когато ще отворя очи - 
сам-самичък  в празното легло,
а ти ще ми помахаш от тавана,
нарисувам с облак. 

И аз, 
забравил всичко друго на света,
ще помня само любовта ти. 

Любовта ти остана





















Любовта ти остана
като празен юмрук,
като вчерашна рана,
като утро напук.

Любовта ти е черна
като мартенска нощ,
като пролет неверна,
скрита в звездния кош.

Любовта ти остана
непризната от теб - 
като звън на камбана,
като сричащ поет.

Любовта ти сънува, 
тича, пада, крещи.
На любов се преструва. 
Но това... не си ти.

Любовта ти се стича
като гневни съзи.
Ти ли беше момичето,
дето ме унищожи?

петък, 18 май 2018 г.

Между Горната и Долната земя - 2.0.






"Най-големият ми страх? 
Пропадане в ледникова цепнатина.
Зловещ полет към долната земя"...
.                                 

Боян Петров










                                  Когато един човек
                                за 13 дни ни направи хора...




Разпънат.
Ненамерен.
Скрит. 
Между Горната и Долната земя.

Отдолу - 
залези синьо-лилави.
Отгоре  – 
белезите на славата. 

Отдолу - 
сняг слънцезащитен.
Отгоре – 
никой за нищо не пита. 
  
Отдолу - 
ледени следи в косите.
Отгоре - 
споменът за бедите ни.

Разпънат.
Ненамерен.
Скрит. 
Между Горната и Долната земя.

Отгоре – 
Господ си мие ръцете.
Отдолу – 
става все по-светло...

- - - 


Стих недочетен,

дъх мимолетен...
И душата, цветната,   
там заспа нaвеки.   

Между Горната и Долната земя.





17 май 2018 г.
София

неделя, 13 май 2018 г.

Любовта ми











  
Любовта ми – 
като клонка люляк,
като шепот, като вик.
Любовта ми – 
цвят на дюля,
смисълът в един-единствен миг.

Любовта ми – 
дъжд, измил лицето ти,
като утро, като пламък.
Любовта ми – 
скрила се в сърцето,
без в това да има драма.

Любовта ми – 
като син синигер,
кацнал на прозореца в зори.
Любовта ми –
вечна книга,
бледа като ненаписан стих.

Любовта ми - 
блеснала в очите ти 
като стръкче нежна незабрава.
Любовта ми - 
тръгнала да скита...
Само любовта ти ме спасява – 

от плявата,
от славата,
от лилава крава,
от короната на жабата,
от изстинала жарава,
от забрава...

Само 
   тя
  ме                         
спасява. 


Цената на мечтите













Не питай за цената на мечтата - 
бори се, литвай, падай и умирай! 
Носи я винаги напред - в ръката, 
възкръсвай, ставай, искай и намирай! 

Не я затваряй в себе си, в душата... 
Изправен дишай, никога не спирай, 
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира, и светлината, 
с кръвта заплаща любовта и свободата. 
Не питай за цената на мечтата.


Людмил Янков,
български алпинист 
1963 - 1988

сряда, 9 май 2018 г.

Мечтите на смелите






Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Или поне не знаем каква емоция стои зад тях. Възможно е всичко. Писателите и сценаристите понякога не могат и да си помислят за сюжетите, които животът създава.  
Понякога може да си привидно успял, а да си броиш стотинките за сутрешната баничка. Може да си бил най-добрият в една надпревара, но друг дa заеме 1-то място. Може да вярваш във вечната любов, а тя да те приземи със секс сцена в евтин порно филм... Всичко е възможно. Защото животът е богат и многообразен. 
Но има хора с мечти. Тези хора не се страхуват да се борят за мечтите си. Защото понякога борбата е буквална.
Хората с мечти не се отказват заради трудностите. Заради стотинките, заради насправедливо раздадени награди или заради любовта зад ъгъла. 
Има хора с мечти, които искат да изкачат върхове. И няма никакво значение какво говори или пише някой там, долу, в ниското, сред прашните треви и бодливи храсти. Защото хората с мечти, тръгнали към върховете, заслужават уважение. 
И наистина няма значение тези долу, в храстите, какво мислят за егото на хората с мечти, за амбициите им, за куража им. Няма никакво значение.
Там, горе, бръщолевенето не достига. 
Там си общуват (дори без думи) само смелите.
Искрено се надявам Боян Петров да бъде намерен и да се завърне здрав.

9 май 2018 г.
София 

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG