me

me

Broken Heart TV

вторник, 1 октомври 2019 г.

Истината за Андрей и Джок?

















Тази вечер в  youtubeот юзър YouTube Channel се появи видео с кадри от охранителни камери, заснети на 28 декември 2007 г. Потребителят в цели 23 мин и 42 сек се опитва да ни представи истината за случилото се онази предновогодишна нощ, когато беше наръган с нож Андрей Монов, а австралиецът Джок Полфрийман лежа 12 г. за това деяние, докато наскоро излезе предсрочно от затвора. Действието се развива в малкото каре между подлеза на Булбанк, днес метростанция Сердика, и светофата на Стамболийски, срещу Хепи. Само на метри от Министерството на здравеопзаването – като че ли по ирония на съдбата. Само на метри от престижния хотел Шератон. Кадрите са отпреди 12 г, не са много ясни, потребителят със стрелки и много текст се опитва да ни разкаже неговата истина – че Джок е бил нападнат от голямата компания на Андрей, че българинът бил с близо 3 промила алкохол в кръвта, а Джок – без. Как компанията на Андрей биела и ритала падналия на земата австралиец, как той бяга после в посока пак на подлеза на Булбанк. Не мога да разбера много ясно от тези кадри какво точно е станало и кой кой е. Но за мен беше шокиращо, гледайки записите, че в това малко каре, с много иснтитуции наоколо, нито охраната на Булбанк, нито охраната на министерството не е реагирала, накрая сигнал е подаден от човек на видеонаблюдението на хотела. И още по-фрапиращо е, че по време на случващото се – с тази все пак голяма група млади хора, на свтофара – и в двете посоки има спрели по няколко автомобила. Никой от хората в тях не реагира. Никой не се притичва на помощ. Никой не подава сигнал. Не знам кой е виновен и кой невинен, но тази история много ми напомня на романа на Маркес “Хроника на една предизвестена смърт” – цялото село знаело, че Сантяго ще бъде убит, но никой не му казал, никой не се намесил, никой не се опитал с спре братята с ножовете, тръгнали да отмъщават за честта на сестра си... Това е историята в романа, който беше и филмиран. А София, през 2007г., само 3 три дни преди Нова година, насред града, въпреки късния час, никой нищо не вижда, никой нищо не прави, за да предотврати една – или потенциално възможни повече смърти. Странно е също така, че записът се появяв 12 г. по-късно. Защо сега? Къде е бил досега? Не бил приложен по делото срещу Полфрийман, пише потребителят, автор на поста. На 7 октомври се очаква ВКС да се произнесе по искането на Главния прокурор срещу освобождаването на астралиеца. Дали не го пускат заради това сега?
И пак си мисля, че не мога да преценя кой е виновен и кой невинен. Но би трябвало да сме повече хора.  

Октомври














Октомври.
Консерви.
Нерви.

Неверни шмекери.
Червени кхмери.

От зализани катакомби
излиза Октомври.

събота, 21 септември 2019 г.

Keep calm & carry on
















Когато падам,
не искам да ме хващат ръцете ти нечисти.
Когато съм на прага на Ада,
не мога да слушам полуистини.

Когато ставам 
след стогодишен зимен сън,
не ми предричай славата,
на катедралния камбанен звън.

Когато страдам,
окачен като ловен трофей в твоята спалня,
не искам друга награда,
а просто да ме пратиш на майната си. 

Когато умирам
пред вратата ти, боядисана в цвят зелен, 
престани да свириш на тая безструнна лира,
и си спомни, че си обичала мен.

Тишина


















В събота рано сутринта
на ул. "Жан-Жак Русо" N 11
чух абсолютната тишина.

вторник, 3 септември 2019 г.

Пиринска песен















Седнахме във Пирин планина
да вечеряме на хладина.
И внепазно всичко замълча,
щом запя вековната гора.

Ето я, започва песента:
за девойка хубава една,
за юнак, борец за свобода.
Песен за живота и смъртта.

Че ключа към родната земя
вардела триглавата ламя.
Но юнак, със сабя във ръка
победил зловещата ламя. 

И юнакът с румено лице
носел свободата във ръце.
И ранен, със кърваво сърце,
бил готов за нея да умре...

А добрата хубава мома
миела го с утринна роса
и лекувала го с песента
и със нежна пиринска трева.

Седнахме във Пирин планина
да вечеряме на хладина.
Но научихме от песента,
Пирине, че ти си... любовта.

петък, 9 август 2019 г.

път















пУсти
плоЩади
пресиЧам.

понеделник, 5 август 2019 г.

Любов моя, в цвят зелен














Любов моя, в цвят зелен,
мислиш ли си днес за мен?

Кой ще целува очите зелени –
пролетни, необременени?

Къде остана зелената рокля,
която всяка нощ вълните мокреха?

Помниш ли зелените стълби на Маракеш –
там останахме без кредитните карти и без кеш.

Сънуваш ли на Триполи Зеления площад?
Ти си, мила моя, моя рай и моя ад.

Любов моя, в цвят зелен,
ти си тъмната гора. А аз ранен елен.

Любов моя, в цвят зелен,
ти си равнина, аз - хълмът заскрежен.

Любов моя, в цвят зелен,
ти си цъфналата ябълка, аз - лист употребен.

Любов моя, в цвят зелен,
ти си сянката, аз - двор усамотен.

Любов моя, в цвят зелен,
Ти нощта си, аз съм ден.

В ден зелен -
в калта съм повален.

Любов моя, в цвят зелен - като магия.
Аз съм внукът на Св. Илия.


четвъртък, 1 август 2019 г.

Август 2.0

















Бездиханните летни поля
не предричат вихрушка.
Уморени от думи уста
пият сетна въздишка.

Аз, притиснат от новия ден,
пренареждам нещата.
Бях отчаян и бях уморен.
И проспах самотата...

Август седна да пием кафе,
но кафето изстина.
Беше в джинси от кадифе.
Беше рано да паля камината.

Август иска да спре есента
и да бъде безкраен. 
Всяка битка си има цена.
Август знае каква е.  

Август мина парадния вход
и в антрето се срина.
Бях на себе си антипод.
Бях боя от картината.

Той не може да бъде художник,
въпреки цветовете ми.
Август е просто един безбожник.
Или е Господ. Или... и двете.

Август помни смеха на утрото
и луната властолюбива.
Помни и мойта брадясала мутра.
Август никога не си доспива…

Лятна приспивна песен

















Изпей ми всеки удар на сърцето,
извикай всеки дъх, когато плача.
Надскачай изгревите и небето,
щом в житните поля вървят косачитe.

Изпей ми всеки изгрев над морето,
издишай всяка дума, всеки стон.
Не мога да съм рицар на сърцето ти, 
с усмивка - съхнеща на прашния балкон.

Когато свърши лятото – красиво-цветно,
ще надживеем сенки и съмнения.
Изпей ми всеки удар на сърцето,
щом утре няма ти да си до мене.


Изпей ми в ден 
студен.
Изпей ми песента 
за нас. 

Изпей ми всеки дъх, 
изпей ми всеки вик,
изпей ми всеки миг, 
любов. 

сряда, 31 юли 2019 г.

Ако

























Ако знаех какво да направя,
щях да го направя.

За да няма съмнения и сенки в очите ти.
За да можеш всеки ден да надскачаш мечтите.

Да не плачеш, когато си тръгва луната.
Да не си броиш стотинките от заплатата.

За да целувам пак медоносните устни.
За да подържим в ръце щастието, преди да го пуснем.

Да не чуваме какво говорят за нас хората.
Да не чувстваме по пътя нагоре умора.

Ако знаех какво да направя,
щях да го направя...

Няма кой да ме спре да бъда герой.
Знаеш го – аз съм твой.

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG