me

me

Broken Heart TV

сряда, 19 август 2020 г.

antiCOVID

вторник, 4 август 2020 г.

С ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ

 
Когато утрото се събуди,
когато влезем заедно в нов ден,
когато върнат се пеперудите,
когато гушне ме вик студен...

Когато маските са за другите,
когато споменът е вцепенен,
когато истина са заблудите,
когато никой не вярва в мен...

Когато паднат черти и граници,
когато полетът е отменен,
когато вече няма празници,
но всеки ден е Ден свещен...

Аз съм синът Христов -
с цялата ми любов.

събота, 18 юли 2020 г.

ЧИЕ ИМЕ ОЧАКВАШ?







Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който е бил на дивана ти
или друг, с когото сте пили, докато съмне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който не знае думите "ние" и "двама"
или друг, взел ти сърцето, без да го върне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Моето име е кардиограмата ми.
Сърцебиенето ми кой ще прегърне?

Не си измисляй име красиво.
Казвам се Иво.

четвъртък, 9 юли 2020 г.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта













Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Но любовта ти е самата пропаст...
Опитвам се да разбера това,
докато твоите очи ме гледат кротко.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта,
но нямаме спасително въже.
Секундите текат като река...
Вземи дъха ми и го раздели на две.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Един вик само - и ще падне.
Защо ли спомням си сега неща,
от които да ми става гадно?!..

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
А любовта ти е сестра на Вечността.



четвъртък, 11 юни 2020 г.

дишай























няма време да косим тревата,
няма вече мостче над реката ти,
нямам 5 секунди разкаяние,
няма ни на селфи двамата.

няма тишина във тази стая,
няма вече сенки от трамваите,
няма термометри и заблуди,
няма ги и маските на другите.

няма вик във празното легло,
няма страх във моето око,
няма кой да ми даде разпятие,
няма смисъл да сме непознати.

но дишай, моя любов,
дишай...

вдишай. издишай.
вдишай... издишай...


петък, 5 юни 2020 г.

ПРЕМИЕРА: "ТАРА & AЗ"


























Само този, който е гледал или гледа вкъщи куче или котка, знае как животните стават част от семейството и грижата за тях ни променя, правейки ни по-отговорни и отдадени – и към тях, и към любимите ни хора.
Истории за много радостни моменти и пакости разказвам в новата си книга „ТАРА & АЗ”. Романът, издание на „Лексикон”, излезе само няколко дни преди вирусът да затвори целия свят. Затова отложихме представянето за по-добри времена. И това ще се случи на 7 юли от 18.30 ч. на откритата лятна сцена на театър „София”.
За премиерата съм поканил много мои приятели известни личности, замиващи се с изкуство, които имат домашни любимци.
Казват, че кучето е сърце, обвито в козина. И когато в живота ти влезе едно малко паленце, готово да прави всякакви бели и лудории, за които не си и подозирал, в началото му се ядосваш. После – полагайки ден след ден грижи за отглеждането му, разбираш, че дори когато му се ядосваш, то е защото те е грижа за него. И един ден – най-неочаквано за тебе самия, си даваш сметка, че го обичаш...
Преди една година Тара отиде да тича по небесните поляни, малко преди да завърша книгата.






неделя, 31 май 2020 г.

ТВОИТЕ ОЧИ


















Твоите очи
уморени легнаха до мен,
но защо мълчим
като вик на осем разделен.

И защо не спим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на мрака и на светлина.

Твоите очи
крият се зад маски и лъжи.
Как ще продължим,
без със тебе да се нараним?

В твоите очи
всяка сутрин будят ме звезди.
В твоите очи
скрили сме се само аз и ти.

Накъде вървим,
щом корона сложи си света?!
Свят неустоим.
Свят на Одата на радостта.

Твоите очи
може утре да не са до мен.
Но сега да спим.
Скрих се в тебе като вик смутен.

- - -

Поех дълбоко дъх и съм готов -
дишай и за мен, моя любов.
 



четвъртък, 7 май 2020 г.

МОЛБА



















Когато вятърът забрави песента си,
когато завалят узрели круши,
когато, скрити в чуждото нещастие,
прегръщаме утеха и бездушие...

Когато маските усмивка скрият,
когато за очите няма скришно,
когато варварите днес сме ние,
когато не остане Нищо...

Когато дните изтърколят се в тревата -
в нозете на усмихнато момиче,
тогава идва време за разплатата...
Но моля те само: обичай ме!



сряда, 6 май 2020 г.

Гергьовден 2020

(after lockdown version)


























Заблеяло агънце. След него - овцете.
А в този момент Бог си миел ръцете –
изпуснал сапуна, водата разлял
и паднал сапунът му в земната кал…

---

Изплетох венец за гергьовското агне,
наточих си ножа, страха си заклах.
Ламята я няма. Ще чакам до пладне.
Ламя да убиеш нали не е грях?
Поведох към кръчмата цялото стадо,
не исках във храма да сторя курбан.
Овцете заблеяха -  май че от радост,
петлите пропяха: „Горкият Йоан!“
Петлите са прави. И аз за утеха
налях си във чашата божия кръв,
разчувствах се нещо, захвърлих си дрехата
и срязах на утрото пъпната връв.
Изля се над мене небето тогава,
роди младенец със небесни очи.
Пових го в усмивка, предрекох му слава,
за негово здраве после отпих.

Ламята я няма на входа на храма,
измих го със спирт и с ябълков цвят.
Коронавирусът е световна драма…
И кръстих го Георги – на моя брат.



сряда, 29 април 2020 г.

ЦИКЪЛ "КАРАНТИНА"


ЦЕЛУНА МЕ ПРЕЗ МАСКАТА
(Любов по време на коронавируса)


Целуна ме през маската на срам и грях,
когато утринната светлина се стри на прах.

Целуна ме през маската на хорските очи,
когато празнодумието почна да горчи.

Целуна ме през маска на любов и на омраза,
когато свръхзапаси с боб преборваха заразата.

Целуна ме през маската на срам и грях.
Целувай ме. Не можем да живеем като тях.




















ПРАЗНИ УЛИЦИ


Празни улици.
Пълна тенекиена кутия с грах.

Празни улици.
Пълна торба с покупки.

Празни улици.
Пълнометражен филм.

Празни улици.
Пълнолуние.

Празни улици.
Пълна лудница.

Празни улици.
Пълни глупости.

Празни улици.
Пълно момче върви по празните улици.

Празно е.
А скоро е празник.





КАРАНТИНА 


слънцето си бърка във носа.
ябълкова клонка се препича.
на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.

на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.
дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".

дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".
карантина спря света.
но не спря едно момиче.

карантина спря света.
но не спря едно момиче.
на балкона то сега сади цветя,
за да може утре да обича.



















ЛАЗАРОВДЕН 2020
(lockdown version)


В кошницата
с яйцата –
разплата.

На масата
подредена –
мигрена.

В очите
безлични –
птички.

Люлякът
замириса -
без смисъл.

На стената - 
пролетна картина.
Пред вратата - карантина.

Без целувки 
и без ласки.
Само маски. 

Ето Го, идва. 
Преди Голгота.
Да донесе надежда на хората.

Стани, Лазаре!
Пролетта е несретница, 
но утре е Цветница.





















КАРАНТИНА
short story


Карантина тихо пристъпи в антрето, което натрапчиво миришеше на дезинфектант. Събувайки се, залитна. Беше имала тежък ден. Беше минала по много улици, огрени от слънцето, но пусти. Беше набрала лалета от парка и никой не я спря...

Карантина Петрова целуна мъжа и седна до него да слуша брифинга на генерала.
Карантина Петрова беше сляпа.




Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG