me

me

"Ти си синьото в очите ми"

Broken Heart TV

петък, 9 ноември 2012 г.

Лицемерна скръб на безбожен народ


Лицемерно скърби целият български народ в деня на национален траур по повод смъртта на патриарх Максим. Хора, които според мен, ходят в църква само на Цветница и на Коледа, се редят на опашки, за да видят ковчега с мъртвеца.
Какъв процент са истински вярващите българи? По-възрастните, които живяха в безбожния комунизъм, или по-младите, които живеят виртуално в социалните мрежи, палят се по паркур и пой (което всъщност не е никак лошо, аз харесвам паркур и  пой). 
А християнската традиция за сбогуване с мъртвите, е садистично-мазохистична. Излагането на показ мъртвеца в ковчега, вместо начин да му кажеш последно „сбогом”, се превръща в безсмислен показ на едно безжизнено тяло.
Блазе му на този, който е живял 98 години! Но колкото повече е живял един човек – толкова повече мъка е видял.
И не е ли лицемерно да отдаваш последна почит някому, ако приживе не си го уважавал и обичал. Ако приживе той не е чул добра дума от теб, ако не е видял в очите ти радостта, ако не е усетил съпричастност в ръкостискането ти. Какво му даваш с това, че когато той вече си е отишъл от този свят, заставаш пред ковчега му, скланяш глава и целуваш безжизненото тяло?
Защо всички толкова лицемерно скърбят днес?
Бог да ги прости мъртвите!  

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG