Скептичен и резервиран съм в Деня на народните будители
днес, 1.11.
Защото:
Някои от хората, на които се възхищавах като дете и заради
които поисках да стана журналист, се оказаха агенти на Държавна сигурност.
Други се оказаха нечистоплътни... духовно.
Трети гледат повече в портмонето си, отколкото в писалката.
Казват, че трябва да помним будителите. Че трябва да има
нови будители.
Защо?
Защо трябва да слагаме етикети на хората около нас или на
самите нас.
Аз просто водя един сутрешен блок, в който се опитвам да
събудя хората приятно, за да е хубав денят им.
Пиша каквото си искам в моите книги, без да се съобразявам
дали текстът ще се хареса на писатели, близки до ЦК на БКП...
Според мен, лицемерни сме днес, говорейки за 1.11. като Ден
на народните будители.
Защото не помним кой е Паисий, знаем го само като „Паисий
кючек".
Не помним Раковски, знаем го като улица в София.
Не знаем кой е авторът на „Вятър ечи, Балкан стене”. Мислим, че е песен на Слави Трифонов.
Затова съм скептичен и резервиран на 1.11. , Деня на
народните будители.
А ако някой иска - да
ме опровергае. J
