Лицемерно
скърби целият български народ в деня на национален траур по повод
смъртта на патриарх Максим. Хора, които според мен, ходят в църква само на Цветница и на
Коледа, се редят на опашки, за да видят ковчега с мъртвеца.
Какъв процент са истински вярващите българи? По-възрастните, които живяха в безбожния комунизъм, или по-младите, които живеят виртуално в социалните мрежи, палят се по паркур и пой (което всъщност не е никак лошо, аз харесвам паркур и пой).
А
християнската традиция за сбогуване с мъртвите, е садистично-мазохистична.
Излагането на показ мъртвеца в ковчега, вместо начин да му кажеш последно
„сбогом”, се превръща в безсмислен показ на едно безжизнено тяло.
Блазе
му на този, който е живял 98 години! Но колкото повече е живял един човек –
толкова повече мъка е видял.
И
не е ли лицемерно да отдаваш последна почит някому, ако приживе не си го
уважавал и обичал. Ако приживе той не е чул добра дума от теб, ако не е видял в
очите ти радостта, ако не е усетил съпричастност в ръкостискането ти. Какво му
даваш с това, че когато той вече си е отишъл от този свят, заставаш пред
ковчега му, скланяш глава и целуваш безжизненото тяло?
Защо
всички толкова лицемерно скърбят днес?
Бог
да ги прости мъртвите!
