фотограф: Ясен Згуровски
Машината преброи 100-те банкноти и спря. Мъжът прибра пачката в куфарчето, набра шифъра на заключващия механизъм и стана от бюрото. На скрийнсейвъра на компютъра му се появиха пъстроцветни рибки.
Мъжът се запъти към асансьора, кимна на охраната на етажа за чао и влезе зад сребристата врата. Асансьорът беше празен. Бавно потегли надолу.
На входа вече го чакаше колата с личния му шофьор. Въпреки горещината отвън в автомобила беше прохладно приятно и мъжът поразхлаби вратовръзката. Беше имал дълъг и напрегнат ден - на ръба на стреса. Един финансист, разбира се, никога не биваше да се поддава на стреса. Павел Трънков знаеше това. Беше го научил още преди 20 години, когато старият Трънков купи контролния пакет акции на печеливша консервна фабрика, но 4 месеца по-късно заводът беше пред фалит. Старият Трънков получи инфаркт и почина, но Павел наследи акциите, изтегли кредит, направи реорганизация в производството, стабилизира търговския баланс и фабриката отново стана печеливша. Днес Павел Трънков управляваше миниимперия от фирми в различни сфери на индустрията.
Беше на 48, носеше очила с рогови рамки, предпочиташе едноредовите костюми, леките мъжки парфюми и марковите химикалки. Ожени се на 21 за голямата си студентска любов. Много се обичаха със Стела, но така и не им се родиха деца. Първо се надяваха, после панически опитваха нонстоп, накрая се примириха. На 14 март 2002 г. Стела загина в автомобилна катастрофа край Мадрид. Павел я беше помолил да преговаря лично с една голяма испанска месопроизводителна компания. Стела замина за Мадрид убедена, че ще сключи сделката. И не се върна. Т.е. върна се в ковчег, който така и не отвориха.
След смъртта на баща си Павел беше преживял много кризи. Преживя и тази. Но понякога нощем - сам с голямата спалня, се упрекваше за гибелта на Стела и при цялото му старание да не проявява слабост очите му понякога се насълзяваха. Иначе, пред подчинените си и бизнес партньорите Павел Трънков беше с железен характер.
Обичта към Стела не намаля, но споменът за нея започна да избледнява с времето.
Това лято, на кратка ваканция в Гърция, Павел срещна една страхотна жена. Красива, стилна, очарователна, сексапилна, изкусителна. С Грета се заговориха на бара край басейна. Беше с приятелки, просто се размотаваше наоколо и имаше на разположение всичкото време на света. Още същата вечер спа с нея.
Грета имаше опит в авантюрите и знаеше, че няма смисъл от лъжи и заблуди. Призна си, че е омъжена, че има три деца, че обича мъжа си, но понякога, само понякога, си позволява да му изневери с непознати. Не искаше тайни връзки, не търсеше обвързващ секс, не възнамеряваше да се развежда. Павел прие аргументите й.
Спа с нея всяка вечер от престоя си в Гърция.
Когато се върнаха в София, според договорката, и двамата продължиха предишния си живот на разделно съществуване.
Павел беше погълнат от бизнеса си - пътуваше често из страната и в чужбина, свикваше заседания на различните управителни съвети всяка седмица и не му оставаше време дори да вечеря понякога с майка си. Старата г-жа Трънкова никога не си позволяваше да го притеснява по телефона през деня. Два-три пъти месечно вечер, след 21.30, му пускаше sms с краткото "kak si, sine" и той пак с sms й отговаряше "dobre sum, maiko".
Този понеделник Павел си тръгна от офиса в приповдигнато настроение, беше придобил мажоритарния дял в още една фирма.
На път към дома си, докато зяпаше през прозореца на колата вървящите по тротоара хора, Павел се сепна. Една жена в червено кожено манто страшно му заприлича на Грета. Не беше сигурен дали е тя, но това припознаване го накара да бръкне във вътрешния джоб на сакото, да извади gsm-a и да напише набързо следния sms: Nadqvam se, 4e se dose6ta6 koi ti pi6e! Nadqvam se, 4e skoro pak 6te moga da te vidq. Преди да натисне send се поколеба, но го прати.
Преди да стигне вкъщи, получи отговор: Znam koi si. Ne iskah az da sum 1-va, 4akah tvoeto re6enie. Dobre, 4e mi prati sms. Mnogo, mnogo iskam da se vidim!
Павел се усмихна и отключи входната врата.
Докато вечеряше, с Грета си размениха още няколко sms-a. Първите кратки съобщения бяха сравнително прилични, после започнаха с шеги и закачки и стигнаха до откровено еротични намеци. Павел и за секунда не се замисли за семейството на Грета, не се поколеба да й предложи среща утре вечер. Изобщо не го интересуваше на какво се дължи тази промяна у Грета, какво беше отключило нейната палавост отново, след като в Гърция го заричаше, че каквото е било там, там ще си остане...
Още със ставането на другата сутрин Павел й прати sms, с който се нтересуваше как е малката Грета. Тя му отвърна, че е тръпнеща в очакване, и от своя страна се поинтересува как е малкият Павел. Отговорът му беше кратък: Ve4e e gotov!
През целият ден си разменяха възбуждащи sms-и.
В ранния следобед Павел едва издържаше...
В 18.35 шофьорът го чакаше пред офиса. Павел се качи с gsm в ръка, готов за поредната sms атака и веднага прати "RU ready baby?"
В 18.36 gsm-ът звънна. На екрана се изписа Greta GR. Павел се усмихна. Беше спечелил и това своеобразно надиграване - Грета не можа да остане на ниво sms-и и се обади първа... Със същата самодоволна усмивка на лицето Павел натисна зеления бутон на телефона.
Очакваше да чуе звънкия глас на Грета. Чу дрезгав мъжки глас:
- Е, айде стига де! Не мислиш ли, че малко прекаляваш?
Нямаше нужда от никакви обяснения. Обаждаше се мъжът на Грета. Павел се стресна. Млъкна. Свали телефона от ухото си. Искаше да затвори. Изпоти се. Забърса с длан челото си. После врата. Но не затвори. Преглътна и отново доближи телефона до ухото си.
- Какво имате предвид?
- И питаш? Да не би аз да пращам sms-и цял ден на жена ми?!
- Съжалявам, сигурно е станала грешка!
Мъжът отсреща се изсмя искрено.
- Странно. Как може да е грешка, след като телефонът й изписва подателя на sms-ите. Съвсем ясно си пише Pavel GR. Няма никакво съмнение, че се познавате. Явно от Гърция.
- От Гърция? Не помня.
- Виж какво, пич, няма смисъл да се правиш на луд. Ясно ми е какво става. Но най-добре ми кажи ти! Или да питам Грета?
- Не, Грета няма никаква вина - окопити се Павел и веднага зае позицията на джентълмена, защитаващ честта на уличена в прелюбодеяние дама. - Аз започнах да й пращам съобщения. Тя сигурно ми отвръща от добро възпитание.
Мъжът на Грета се изсмя стряскащо за пореден път. Наистина, беше глупаво Павел да се опитва така да замаже нещата. Sms-ът, с който Грета му обещаваше страхотна свирка, едва ли беше пратен просто от добро възпитание... Все още се потеше и затова от време на време забърсваше челото си. За първи път го хващаха в крачка и не беше убеден кой е правилният ход.
- Рано сутринта Грета замина със самолет за Варна, снощи се обадиха, че майка й е в болница с инсулт. Грета бързаше и забрави телефона си вкъщи - поясни мъжът с дрезгавия глас отсреща.
Павел изтръпна. Ако sms-ите, които го възбудиха до пръсване, не са били от Грета, от кого са били все пак?
Мъжът с извратеното чувство за хумор продължаваше да го тормози с този безсмислено конфузен разговор.
- Не знам колко ти е голям и лесно ли ти става, но защо мислиш, че това засяга жена ми?
- Съжалявам! Грета няма никаква вина.
Павел се беше препотил 100 пъти и 100 пъти се наруга в мислите си за лекомислената издънка.
- Между другото, казвам се Петър! - представи се съпругът на Грета. Доколкото знаеше, май бачкаше нещо към Външно.
- Приятно ми е, Павел!
- Да, знам вече.
- Вижте какво, във всичко това няма никакъв смисъл! Освен това нямам никакво намерение да продължавам да си разменям sms-и с Грета. Беше просто игра.
- Игра? Що за игра е това? Играеш си с жена ми? Изчука я, нали?
- Съжалявам, така се случва понякога. Тъпо е да ви обещавам, че няма да се повтори...
- И защо? Защо да не се повтори? Ще обидиш Грета, ако спреш да й пращаш sms-и. Честно казано, аз нямам нищо против, стига да знам.
- Да знаете?
- Мда. Искам просто да знам. А ако няма да е проблем, бих искал някой път да гледам...
Павел вече не се потеше. Течеше.
- Какво искате да гледате? Как й пращам sms? Това е абсурдно.
- Глупости! Бих искал да гледам как го правите. Понякога с Грета играем на тази игра. Обичаме да има трети.
Мъжът се запъти към асансьора, кимна на охраната на етажа за чао и влезе зад сребристата врата. Асансьорът беше празен. Бавно потегли надолу.
На входа вече го чакаше колата с личния му шофьор. Въпреки горещината отвън в автомобила беше прохладно приятно и мъжът поразхлаби вратовръзката. Беше имал дълъг и напрегнат ден - на ръба на стреса. Един финансист, разбира се, никога не биваше да се поддава на стреса. Павел Трънков знаеше това. Беше го научил още преди 20 години, когато старият Трънков купи контролния пакет акции на печеливша консервна фабрика, но 4 месеца по-късно заводът беше пред фалит. Старият Трънков получи инфаркт и почина, но Павел наследи акциите, изтегли кредит, направи реорганизация в производството, стабилизира търговския баланс и фабриката отново стана печеливша. Днес Павел Трънков управляваше миниимперия от фирми в различни сфери на индустрията.
Беше на 48, носеше очила с рогови рамки, предпочиташе едноредовите костюми, леките мъжки парфюми и марковите химикалки. Ожени се на 21 за голямата си студентска любов. Много се обичаха със Стела, но така и не им се родиха деца. Първо се надяваха, после панически опитваха нонстоп, накрая се примириха. На 14 март 2002 г. Стела загина в автомобилна катастрофа край Мадрид. Павел я беше помолил да преговаря лично с една голяма испанска месопроизводителна компания. Стела замина за Мадрид убедена, че ще сключи сделката. И не се върна. Т.е. върна се в ковчег, който така и не отвориха.
След смъртта на баща си Павел беше преживял много кризи. Преживя и тази. Но понякога нощем - сам с голямата спалня, се упрекваше за гибелта на Стела и при цялото му старание да не проявява слабост очите му понякога се насълзяваха. Иначе, пред подчинените си и бизнес партньорите Павел Трънков беше с железен характер.
Обичта към Стела не намаля, но споменът за нея започна да избледнява с времето.
Това лято, на кратка ваканция в Гърция, Павел срещна една страхотна жена. Красива, стилна, очарователна, сексапилна, изкусителна. С Грета се заговориха на бара край басейна. Беше с приятелки, просто се размотаваше наоколо и имаше на разположение всичкото време на света. Още същата вечер спа с нея.
Грета имаше опит в авантюрите и знаеше, че няма смисъл от лъжи и заблуди. Призна си, че е омъжена, че има три деца, че обича мъжа си, но понякога, само понякога, си позволява да му изневери с непознати. Не искаше тайни връзки, не търсеше обвързващ секс, не възнамеряваше да се развежда. Павел прие аргументите й.
Спа с нея всяка вечер от престоя си в Гърция.
Когато се върнаха в София, според договорката, и двамата продължиха предишния си живот на разделно съществуване.
Павел беше погълнат от бизнеса си - пътуваше често из страната и в чужбина, свикваше заседания на различните управителни съвети всяка седмица и не му оставаше време дори да вечеря понякога с майка си. Старата г-жа Трънкова никога не си позволяваше да го притеснява по телефона през деня. Два-три пъти месечно вечер, след 21.30, му пускаше sms с краткото "kak si, sine" и той пак с sms й отговаряше "dobre sum, maiko".
Този понеделник Павел си тръгна от офиса в приповдигнато настроение, беше придобил мажоритарния дял в още една фирма.
На път към дома си, докато зяпаше през прозореца на колата вървящите по тротоара хора, Павел се сепна. Една жена в червено кожено манто страшно му заприлича на Грета. Не беше сигурен дали е тя, но това припознаване го накара да бръкне във вътрешния джоб на сакото, да извади gsm-a и да напише набързо следния sms: Nadqvam se, 4e se dose6ta6 koi ti pi6e! Nadqvam se, 4e skoro pak 6te moga da te vidq. Преди да натисне send се поколеба, но го прати.
Преди да стигне вкъщи, получи отговор: Znam koi si. Ne iskah az da sum 1-va, 4akah tvoeto re6enie. Dobre, 4e mi prati sms. Mnogo, mnogo iskam da se vidim!
Павел се усмихна и отключи входната врата.
Докато вечеряше, с Грета си размениха още няколко sms-a. Първите кратки съобщения бяха сравнително прилични, после започнаха с шеги и закачки и стигнаха до откровено еротични намеци. Павел и за секунда не се замисли за семейството на Грета, не се поколеба да й предложи среща утре вечер. Изобщо не го интересуваше на какво се дължи тази промяна у Грета, какво беше отключило нейната палавост отново, след като в Гърция го заричаше, че каквото е било там, там ще си остане...
Още със ставането на другата сутрин Павел й прати sms, с който се нтересуваше как е малката Грета. Тя му отвърна, че е тръпнеща в очакване, и от своя страна се поинтересува как е малкият Павел. Отговорът му беше кратък: Ve4e e gotov!
През целият ден си разменяха възбуждащи sms-и.
В ранния следобед Павел едва издържаше...
В 18.35 шофьорът го чакаше пред офиса. Павел се качи с gsm в ръка, готов за поредната sms атака и веднага прати "RU ready baby?"
В 18.36 gsm-ът звънна. На екрана се изписа Greta GR. Павел се усмихна. Беше спечелил и това своеобразно надиграване - Грета не можа да остане на ниво sms-и и се обади първа... Със същата самодоволна усмивка на лицето Павел натисна зеления бутон на телефона.
Очакваше да чуе звънкия глас на Грета. Чу дрезгав мъжки глас:
- Е, айде стига де! Не мислиш ли, че малко прекаляваш?
Нямаше нужда от никакви обяснения. Обаждаше се мъжът на Грета. Павел се стресна. Млъкна. Свали телефона от ухото си. Искаше да затвори. Изпоти се. Забърса с длан челото си. После врата. Но не затвори. Преглътна и отново доближи телефона до ухото си.
- Какво имате предвид?
- И питаш? Да не би аз да пращам sms-и цял ден на жена ми?!
- Съжалявам, сигурно е станала грешка!
Мъжът отсреща се изсмя искрено.
- Странно. Как може да е грешка, след като телефонът й изписва подателя на sms-ите. Съвсем ясно си пише Pavel GR. Няма никакво съмнение, че се познавате. Явно от Гърция.
- От Гърция? Не помня.
- Виж какво, пич, няма смисъл да се правиш на луд. Ясно ми е какво става. Но най-добре ми кажи ти! Или да питам Грета?
- Не, Грета няма никаква вина - окопити се Павел и веднага зае позицията на джентълмена, защитаващ честта на уличена в прелюбодеяние дама. - Аз започнах да й пращам съобщения. Тя сигурно ми отвръща от добро възпитание.
Мъжът на Грета се изсмя стряскащо за пореден път. Наистина, беше глупаво Павел да се опитва така да замаже нещата. Sms-ът, с който Грета му обещаваше страхотна свирка, едва ли беше пратен просто от добро възпитание... Все още се потеше и затова от време на време забърсваше челото си. За първи път го хващаха в крачка и не беше убеден кой е правилният ход.
- Рано сутринта Грета замина със самолет за Варна, снощи се обадиха, че майка й е в болница с инсулт. Грета бързаше и забрави телефона си вкъщи - поясни мъжът с дрезгавия глас отсреща.
Павел изтръпна. Ако sms-ите, които го възбудиха до пръсване, не са били от Грета, от кого са били все пак?
Мъжът с извратеното чувство за хумор продължаваше да го тормози с този безсмислено конфузен разговор.
- Не знам колко ти е голям и лесно ли ти става, но защо мислиш, че това засяга жена ми?
- Съжалявам! Грета няма никаква вина.
Павел се беше препотил 100 пъти и 100 пъти се наруга в мислите си за лекомислената издънка.
- Между другото, казвам се Петър! - представи се съпругът на Грета. Доколкото знаеше, май бачкаше нещо към Външно.
- Приятно ми е, Павел!
- Да, знам вече.
- Вижте какво, във всичко това няма никакъв смисъл! Освен това нямам никакво намерение да продължавам да си разменям sms-и с Грета. Беше просто игра.
- Игра? Що за игра е това? Играеш си с жена ми? Изчука я, нали?
- Съжалявам, така се случва понякога. Тъпо е да ви обещавам, че няма да се повтори...
- И защо? Защо да не се повтори? Ще обидиш Грета, ако спреш да й пращаш sms-и. Честно казано, аз нямам нищо против, стига да знам.
- Да знаете?
- Мда. Искам просто да знам. А ако няма да е проблем, бих искал някой път да гледам...
Павел вече не се потеше. Течеше.
- Какво искате да гледате? Как й пращам sms? Това е абсурдно.
- Глупости! Бих искал да гледам как го правите. Понякога с Грета играем на тази игра. Обичаме да има трети.
---
разказът е публикуван в брой 24/2008 на "Капитал Light". Виж текста и на www.capital.bg
