Гледам телевизия и някаква банка
ми рекламира като бонус - кредитна
карта. Но, хора, кредитната карта е робство, не бонус. Кредитите и кредитните
карти ни направиха алчни консуматори на печки, перални, телевизори, смартфони,
таблети и какво ли още не.
Но робството на банките не е
единственото. Аз съм роб на Топлофикация София, на Софийска вода, на ЧЕЗ и
другите монополни фирми, които ни вменяват, че сме длъжни да им плащаме като
феодални селяни, щом ни поискат пари, но ние нямаме никакви права – спират ни
водата и тока, когато си искат, с каквото решат обяснение или без никакви
обяснения. Но никоя от тях да ни е изплатила и 1 стотинка обезщетение за
причинено неудобство, оставяйки ни без вода например по цял ден (за студената) или по 45 до 60 дни (за топлата). И когато сменят тръбите, същите нови,
подменени тръби пак аварират след 2-3 седмици, а ние, робите, пак стоим без
вода.
Аз съм роб на мобилните
оператори. Плащаш им каквото си изговорил и каквото не си. Те могат да ти
пратят съдия изпълнител за несъществуваща сметка отпреди 11 години, въпреки, че
според решение на Върховния административен съд текущите плащания имат
3-годишна давност. И въпреки, че нямаш такова задължение. Но ако успеят да те
стреснат, защо да не ти вземат 100, 200 или 400 лв. за сметка отпреди 11 години
на стойност... 30 лв.
Аз съм роб и на Столична община.
Като гражданин нямам никакви права, само задължения. Длъжен съм да си
регистрирам и чипирам кучето, да му събирам изпражненията с торбичка, но
общината не ни дава градини за разхождане на кучетата, каквото има на Запад и в
не толкова далечен Бургас. А и не съм видял г-жа Й. Фандъкова да събира
изпражненията на уличните кучета.
Аз съм роб.
И нямам никакви права.
И това се случва в
най-свободомислещия 21 век, в който човешките права са нещо неоспоримо и свято.
Аз съм роб. Сложете ми вериги и
ме изпратете да въртя веслата в някоя римска галера.
