Chapter III - Because The Night

Нощта ражда

от далака

на мрака

страха,

че съм сам.

Не искам

да чакам,

искам

да бъда обичан

и да обичам.

Черните сенки

развалят декорацията

на тапетите

в спалнята.

Сенки

от спомени

или улични лампи?

Едната сянка

я бях обичал,

струва ми се.

Другата прилича

на сянката,

дето срещнах

в супермаркета

оня ден.

Нощта ли ме прави

сантиментален

или съм си лигльо?

Хайде, стига съм чакал!

Време е вече

да стана

господаря на нощта.

И да подредя любовта си

на нощното шкафче -

до кутийката с презервативи

и книгата,

в която е твоята снимка.

Защото нощта

ми напомня,

че те обичам

всеки път,

щом стане

00:00 часа.

Преди да заспя,

поглеждам снимката ти.

Когато заспя,

снимката сигурно хуква нанякъде...

А сутринта

е все така там –

между 23-та и 24-та страница

на книгата,

която написах за теб.

Защото нощта

беше времето,

когато снимката беше

твоето тяло

в леглото ми.

Там

За път се стягаш. Накъде ли?
Вали дъждът, не спира.
Навярно слънцето обича
да бъде в плач всемира.

Отиваш може би в страната,
където смях царува.
Не слагай в куфара си грижи,
надежда не купувай.

За всеки там е забранено
да стене в скръб безславна.
Желая с тебе да отида,
че бил съм там отдавна.

Прекарвах времето щастливо,
забравих що е болка.
Но доста скъпо ми излезе,
недей ме пита – колко.

Добре поне, че ми остана
един копнеж за спомен.
И взех го с мене за утеха –
че чувствах се бездомен.

И помня нощем, че сънувах
море, с небето слято...
Не взимай зимния пуловер,
че Там е вечно лято.

Задушница

В памет на майка ми

Тя е вече там,
където няма нощи.
Дните там минават
в ходене на гости.
Там не вият бури,
не горчи кафето,
даже смърт там няма.
Вярвате ли в третото?
Всъщност аз не зная
точно как е там –
никой не разказва
спомени оттам.
Никой не се връща.
И какво тогава?
Тя е вече там...
Днес друг ли заминава?