Проблемът на БНР не е Музикаутор

Проблемът на БНР не е Музикаутор. Проблемът на БНР е, че не иска да функционира на пазарен принцип. БНР живее в миналото и налага лъжливи представи, сякаш билетчето за градския транспорт може да бъде 6 ст, а супа топчета в стола на радиото – 20 ст. Но през 2017-та нещата са различни. Билетът вече е 1.60 и, искаме – не искаме – всички си плащаме, за да пътуваме в София. И така трябва да бъде. Супата топчета отдавна не е 20 ст., нито в стола на БНР, нито в кварталната кръчма. Отказът на БНР да плаща за доставка на услуга на Музикаутор е все едно аз да откажа да плащам на ЧЕЗ, че ми доставя ток на еди-каква-си цена. Но аз не правя обществена дискусия за моя договор в ЧЕЗ, нали?

Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор драстично застрашава обществения интерес, който радиото е призвано да гарантира. Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор означава неспазване на програмните лицензии на всичките ефирни програми. Как сега Тома Спространов ще получи Сирак Скитник, след като ръководството на БНР остави неговото предаване без съвременната чуждестранна музика? Лишаването на аудиторията от достъп до съвременна - българска и чуждестранна музика е аудиорекет към слушателите, а те не са страна по договора. Отказът на БНР от договор с Музикаутор е нарушение на договора за управление, сключен между СЕМ и избрания за за Генерален директор на радиото. 

Но аз се питам, отказвайки да сключи договор с Музикаутор и да плати полагащите се авторски права, БНР плаща ли изпълнителските и продуцентските права накласическата и народната музика,  която днес звучи в ефира на 11-тепрограми?

Ивановден

Свърши се отново житото,

гладни птиците кръжат.

А в продънено корито

златна рибка търси път.

Търси морето тя,

птиците – пролетта.

Под стрехите чувства есенни

са нанизани на връв,

А в ъглите – студ и плесен,

зимата от плът и кръв.

Зимата е декор:

късче небе и бор.

Гледам ноктите изгризани –

блед, неуравновесен.

Слагам си и бяла риза –

днес е Ивановден.

Утре е само сън.

Сън: съм или не съм.

Неподвластни на природата

птиците леда кълват.

Лутането стана мода –

рибката не търси вече път.

Правейки кръстен знак

моля за малко сняг.

Мойте души са три:
Зимата. Аз. И ти.

Да уважаваме авторските права

През пролетта на 2016 г., като кандидат за Генерален директор на БНР бях поканен на среща от Управителния съвет на Музикаутор. На нея стана дума за необходимостта от увеличаване на възнагражденията за авотрските права. И аз подкрепих идеята за разговори и за поетапно увеличение. 

Смятам, че като обществена медия, БНР трябва изцяло да подкрепя българската култура, и в частност -българската музика. От друга страна, според мен, всеки труд трябва да бъде възнаграждаван подобаващо. Сред колегите в БНР има много музиканти, изпълнители, хорови диригенти, композитори, автори на текстова, поети. Затова смятам, че няма как да отречем правото на всеки автор да получава достойно възнаграждение за своя труд, в следствие на който се е появило определено музикално произведение. И когато бях Програмен директор на БНР изцяло съм подрепял родната музика - във всичките й жанрове. 

Преди време една дама от далечен провинциален град събрала от интернет стихове на известни български поети, вкл. на Маргарита Петкова, която ми разказа тази история, копирала текстовете и... издала стихосбирка със своето име на корицата!  Нали не искаме това да се случва?

Всички ние уважаваме правата на авторите. И малко е странно, когато започна кризата със спирането на музиката с права по БНР, да коментираме колко хубаво звучат програмите само с класическа музика и автентичен фолклор. Ами кой ни е спрал и преди това да ги пускаме?! И отговорността за сегашната криза в БНР не е на Музикаутор. Както вчера неговите представители обещаха, днес изпратиха своето предложение на БНР за проекто-тарифата. Но БНР обяви, че няма да има двустранна среща в понеделник. БНР явно не иска да има договор. Не смея и да си помисля, че БНР подкрепя пиратското съдържание!  Кризата с музиката е изцяло отговорност на ръководството на БНР. И най-вероятно СЕМ се провали в ролята си на медиатор.

Не говори

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

когато мине последният трамвай,

когато и луната заспи.

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

докато  излекувам сърцебиенето ти,

докато влезем заедно в нашия сън.

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

защото аз съм син на тишината,

а ти -  дете на беззвездната нощ.

Не говори.

Ще те прегръщам тихо,

докато ти разказвам какъв ще бъде светът утре –

тогава, когато ме няма.  

Но сега не говори.

И ме прегръщай тихо.

Не бива никой друг да чува тази приказка –

тя е само за теб.

Не говори...

Само ме целувай.

Не говори...

Заспа ли, моя любов?