На Тара
Весели, когато ме посрещат.
Примирени, щом навън е зима.
Но дори във нощите горещи
колко топлина и обич имат.
Радостни, когато тичаш в парка.
Насълзени, щом усетиш болка.
Колко много ги обичам, Тарка.
Колко много... Чак не знаеш колко!
Как обичат да се гушкат нежно,
щом задрямваш привечер във скута ми.
Как посрещат утрото безбрежно,
как променят се всяка минута.
Лъчезарни, искрени, смеещи
се.
Твоите черни очи черЕшови.