Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена.
- nonsense story -
Разказват, че имало един човек, който бил
умрял в навечерието на III-тата галактическа война
и който възкръснал при вида на освободената си родина без да изпита
разочарованията на нас, живите, които гледаме, гледаме и не виждаме. И не
чуваме. И так до ден-днешен.
Той бил 304-годишният дядо Йоцо.
А аз имах една баба...
Някъде на горния етаж изкукурига петел. Погледнах
през прозореца и видях баба ми, която си играеше с наскоро купения й
делтапланер. Кръжеше над околните блокове и дори я чувах как си свирка с уста
от удоволствие. Беше неделя – денят на нейните прословути демонстрации на
самоотбрана с хладно оръжие. Довечера, на поляната под стария дъб, трябваше
отново да събира аплодисментите на въодушевената тълпа от бабички, старци и
техните невротизирани внучета от цялата махала. Разбирате, че баба ми беше
спортна натура.
Пуснах телевизора. Вече доста време той е любимото
ми занимание. Винаги, щом имам възможност, зяпам всякакви предавания. И не за
друго, а защото страшно искам да стана телевизионен водещ. Отдавна съм запален
по тази идея – откакто в 4-ти клас си счупих лявата ръка Тогава дълго си бях вкъщи и от скука по цял
ден гледах телевизия. Много ми допадаше една млада водеща на музикално
предаване - всеки път изглеждаше невероятно секси, а аз като бесен пубер, нали
се сещате какво ми ставаше...
Страстта по телевизията ми остана и след като се
оправих. Но скоро бях лишен от еротичното екранно присъствие на моята любимка –
чу се, че се омъжила за някакъв принц от Бруней и заминала да му води там
частни програми... И аз започнах да прещракам каналите, за да си намеря друга
мадама.
Тази сутрин вървеше рубриката “В света на
домакинската мода”. Къдрава червендалеста девойка представяше нов препарат за
почистване на чинии, от който порцеланът придобиваше цвят на изкипяло кафе.
Изведнъж програмата беше прекъсната и екранът се изпълни с образа на Нина Фаса
- популярна звезда от викторината “Обичате ли гъби?” Беше станало традиция тя
да се показва в ефир при извънредни ситуации. Както винаги, беше чисто гола,
носеше само черен шлифер и докато говореше - държеше с пръстите на дясната си
ръка догарящ фас.
- Здравейте, готини! - ухили се насреща ми Нина Фаса.
– Sorry, че ви прекъсвам кефа, но май
твърде дълго сте си залостили задниците пред телевизора. Що не вземете да се разкарате?! Тянгун лети към Земята. За
мен е чест да обявя края на света! Bye bye, гълъбчета!
- Чао, маце – изпуснах се аз.
За
моя голяма изненада Нина Фаса ме погледна страстно и ми изпрати въздушна
целувка, като ми намигна... Жестоко гадже!
Без
да изпадам в паника, пак погледнах през прозореца. Някъде на горния етаж отново
изкукурига петел. Баба все още си играеше с делтапланера. Вече не беш сама. Към
нея се беше присъединил и дядо Йоцо, който я гледаше с възхищение и, доколкото
чух, й говореше за старата железница, дето някога минавала ей зад оня блок.
Баба беше толкова щастлива – не знам дали заради литкането с делтапланера или
заради флирта с дядо Йоцо.
Баба
се меткаше в междублоковото пространство спокойно и волно, защото знаеше – дядо
Йоцо гледа...
Внезапно,
почти като в “Апокалипсис сега”, от хоризонта изпълзя ято хеликоптери на ВВС.
Унесена в играта, баба не ги забеляза. А те летяха право към нея. (Дядо ти Йоцо не го знам дали
наистина гледаше). Хеликоптерите
преследваха падащата китайска станция Тянгун.
Опитах се да извикам, но
съседката беше включила прахосмукачката - не прахосмукачка, а булдозер, на
макс. Почистваше с нея бълхите на
любимия си пес Пепо.
Виках.
Гласът ми проскърца като трамвай, който завива по “Алабин”, и заглъхна.
Не
знам какво е почувствала баба, но аз усетих удара с цялото си тяло... И ми
прилоша. Само не разбрах с кого се сблъска – с хеликоптерите или с Тянгун.
А
накъде на горния етаж - за
кой ли път вече, пак
изкукурига петел...
