На шестия ден Бог създаде човека...
Самотен във дългите нощи
вървя и не мога да видя пътека.
А е понеделник още.
На шестия ден Бог създаде човека...
Сляп съм, наивен... Но мощен,
понесъл товара на няколко века.
А е вторник още.
На шестия ден Бог създаде човека...
Забравих дори за обяда,
зачетен в звездната библиотека.
Но е само сряда.
На шестия ден Бог създаде човека...
Стоях на стража денонощна
и дишах аз едва, полека.
А е четвъртък още.
На шестия ден Бог създаде човека...
Сърцето ми пресипнал дрозд е,
танцьор в берлинска дискотека.
Но е петък още.
На шестия ден Бог създаде човека.
На седмия ме дорисува.
Боже, искаш ли геврек?
Гладен съм? Или сънувам?
