из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.
Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν
θανάτῳ θάνατον πατήσας
καὶ τοῖς ἐν τοῖς μνήμασι
ζωὴν χαρισάμενος.
Обещах да държа ръката ти,
като тръгнеш по лунна пътека.
Обещах да те браня от мрака,
щом останеш без сили, клетатата.
Обещах да догоня мечтите ти,
да превърна тъмата във ден.
Обещах въобще да не питам
как ще дишаш далече от мен.
Обещах да целувам очите ти,
недокоснати от завистта.
Обещах да не плача скришом,
а да бъда мъж на честта.
Обещах да намирам смисъла
в ново утро и нова зора.
И не вярвам, че си орисана
все така да летиш без крила.
Обещах ти свят триизмерен,
като сляза от кръста Христов.
Обещах да ти бъда верен.
Обещах ти, моя любов.
Обещах ти нощи лилави -
както пеят птиците в песента.
Обещай, че ще ме забравиш.
Обещай ми, преди да заспя.
