Не можах да чуя пролетта -
вкъщи бе залостила вратите.
Ти не вярваше във любовта.
Аз не вярвах на лъжите ти.
Птиците ме питаха защо
продължавам пролет да сънувам.
И полузаспал, с едно око,
се опитвах цвят да нарисувам.
Пролетта ме вика всяка нощ
със гласа на люляци измити.
Беше ти невинна, аз бях лош.
Кой в градината покри следите ми?
Пролетта ме търси всеки ден,
взира се на другите в очите.
Бях като ранен елен -
горд, безстрашен, беззащитен.
Не можах да чуя пролетта.
Тя заспа смирено пред вратата -
в полунощ наметнах я с тъга.
Двама ще дочакаме зората.
