Между Горната и Долната земя - 2.0.

"Най-големият ми страх? 

Пропадане в ледникова цепнатина.
Зловещ полет към долната земя"...

.                                 

Боян Петров

                                  Когато един човек

                                за 13 дни ни направи хора...

Разпънат.

Ненамерен.

Скрит. 

Между Горната и Долната земя.

Отдолу - 

залези синьо-лилави.

Отгоре  – 

белезите на славата. 

Отдолу - 

сняг слънцезащитен.

Отгоре – 

никой за нищо не пита. 

  

Отдолу - 

ледени следи в косите.

Отгоре - 

споменът за бедите ни.

Разпънат.

Ненамерен.

Скрит. 

Между Горната и Долната земя.

Отгоре – 

Господ си мие ръцете.

Отдолу – 
става все по-светло...

- - - 

Стих недочетен,
дъх мимолетен...
И душата, цветната,   

там заспа нaвеки.   

Между Горната и Долната земя.

17 май 2018 г.

София

Любовта ми

  

Любовта ми – 

като клонка люляк,

като шепот, като вик.

Любовта ми – 

цвят на дюля,

смисълът в един-единствен миг.

Любовта ми – 

дъжд, измил лицето ти,

като утро, като пламък.

Любовта ми – 

скрила се в сърцето,

без в това да има драма.

Любовта ми – 

син синигер,

кацнал на прозореца в зори.

Любовта ми –

вечна книга,

бледа като ненаписан стих.

Любовта ми - 

блеснала в очите ти 

като стръкче нежна незабрава.
Любовта ми - 

тръгнала да скита...

Само любовта ти ме спасява – 

от плявата,

от славата,

от лилава крава,

от короната на жабата,

от изстинала жарава,

от забрава...

Само 

   тя

  ме                         

спасява. 

Цената на мечтите

Не питай за цената на мечтата - 
бори се, литвай, падай и умирай! 
Носи я винаги напред - в ръката, 
възкръсвай, ставай, искай и намирай! 

Не я затваряй в себе си, в душата... 
Изправен дишай, никога не спирай, 
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира, и светлината, 
с кръвта заплаща любовта и свободата. 
Не питай за цената на мечтата.


Людмил Янков,
български алпинист 
1963 - 1988

Мечтите на смелите

Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Или поне не знаем каква емоция стои зад тях. Възможно е всичко. Писателите и сценаристите понякога не могат и да си помислят за сюжетите, които животът създава.  

Понякога може да си привидно успял, а да си броиш стотинките за сутрешната баничка. Може да си бил най-добрият в една надпревара, но друг дa заеме 1-то място. Може да вярваш във вечната любов, а тя да те приземи със секс сцена в евтин порно филм... Всичко е възможно. Защото животът е богат и многообразен. 

Но има хора с мечти. Тези хора не се страхуват да се борят за мечтите си. Защото понякога борбата е буквална.

Хората с мечти не се отказват заради трудностите. Заради стотинките, заради насправедливо раздадени награди или заради любовта зад ъгъла. 

Има хора с мечти, които искат да изкачат върхове. И няма никакво значение какво говори или пише някой там, долу, в ниското, сред прашните треви и бодливи храсти. Защото хората с мечти, тръгнали към върховете, заслужават уважение. 

И наистина няма значение тези долу, в храстите, какво мислят за егото на хората с мечти, за амбициите им, за куража им. Няма никакво значение.

Там, горе, бръщолевенето не достига. 

Там си общуват (дори без думи) само смелите.

9 май 2018 г.
София 

На 14 май литературна вечер в Панагюрище

О писменехъ / За буквите

Когато си изгризах ноктите,

изгризах буквите.

И вече не мога да прочета

какво ти бях написал
в тетрадката на спомените:

ОБ..Ч....  ТЕ

Eternity

I saw Eternity last night - 

In front of the door, alone. 

She was lost into the lights.

I was sitting lonely at my home.

She sat in the snow yard

like а homeless guy.

I didn’t sent her kind regards.

I just whispered “Bye-bye”.

I saw Eternity last night...

(I only wanted to see her).

She wasn’t Snow White.

Now or Eternity, would you prefer?