Любовта ми –
като клонка люляк,
като шепот, като вик.
Любовта ми –
цвят на дюля,
смисълът в един-единствен миг.
Любовта ми –
дъжд, измил лицето ти,
като утро, като пламък.
Любовта ми –
скрила се в сърцето,
без в това да има драма.
Любовта ми –
син синигер,
кацнал на прозореца в зори.
Любовта ми –
вечна книга,
бледа като ненаписан стих.
Любовта ми -
блеснала в очите ти
като стръкче нежна незабрава.
Любовта ми -
Любовта ми -
тръгнала да скита...
Само любовта ти ме спасява –
от плявата,
от славата,
от лилава крава,
от короната на жабата,
от изстинала жарава,
от забрава...
Само
тя
ме
спасява.