Save me from the dark

Не се срамувай да заплачеш,

когато в облаче далечно

видиш моето отсъствие.

Не се страхувай да извикаш,

щом усетиш, че забравяш

очертанията на моята сянка.

Викът ти ще я спре, ще я обича,

когато зимата на твоята самота

превърне в ледени висулки моя смях.

Не се отказвай да прегръщаш

възглавницата недоспала,

защото само тя помни нашите сънища.

- - -

Не се срамувай да признаеш

че любовта ти е невечна.  

Когато видиш облаче далечно,
че съм се скрил на него ти ще знаеш.