Ти ме разкъса на хиляди парчета -
пред смаяните погледи на хора и птици.
После ме събра -
сглоби ме от клечки за зъби и пластилин,
залепи ме с плюнка,
омеси ме с пепел и прах,
събра ме - мен, тялото и душата ми звездната.
След това пак ме разкъса -
като гладна вълчица, прокудена от глутницата,
като Сцила - на устието на Сицилийския пролив,
като най-известната от сестрите горгони -
Медуза, владетелката на вкаменените клонинги.
И отново ме събра -
всеки път различен,
никога не приличащ на себе си,
не помнещ вчера и утре,
не знаещ името ти,
не вярващ във възкресението.
Ти ме разкъса на хиляди парчета -
пред смаяните погледи на хора, птици и митологеми.
И сега седим с теб в хола на безграничната ти любов -
слепи, глухи и неми.
